Държавата ще фокусира усилията си върху охраната на ключовата инфраструктура

Изграждането на антидрон и радиолокационна система, която да покрива изцяло българските териториални води и изключителната икономическа зона в Черно море, е невъзможно. Това заяви министър-председателят Румен Радев по време на парламентарното заседание в отговор на критично питане от народния представител от ДПС Айтен Сабри. Повод за дебата станаха поредните инциденти в акваторията ни, при които търговски кораби бяха поразени от безпилотни апарати. Премиерът подчерта, че държавата няма да харчи средства за безсмислена логистика, тъй като в момента страната реално не разполага с налична техника, която да бъде преместена по крайбрежието.

Острият сблъсък в пленарната зала и исканията на ДПС

Народният представител Айтен Сабри постави остро въпроса за националната сигурност и защитата на морската ни граница. От името на парламентарната група на ДПС тя посочи, че безопасността в Черно море е от ключово значение за България и изисква незабавни, навременни мерки от страна на изпълнителната власт.

Депутатът попита какви конкретни стъпки са предприети до момента за охраната на българската акватория и какви действия могат да се очакват в близко бъдеще. Според позицията на ДПС ситуацията налага спешни разговори и координация със съюзническите черноморски държави Румъния и Турция.

В отговора си министър-председателят коментира, че за да се предприемат ефективни действия днес, първо трябва да се направи ясна равносметка какво е било свършено през изминалите години за осигуряването на реални военни сили и технически средства.

Защо пълният щит над морето е невъзможен

Румен Радев обясни, че създаването на цялостна радиолокационна и антидрон мрежа над морската шир е изключително сложна технологична задача. Той отхвърли категорично възможността за пълно затваряне на периметъра с думите „Няма как да стане!“, като уточни, че е непосилно да се осигури стопроцентово покритие дори само над териториалните води на страната, а още по-малко над цялата изключителна икономическа зона.

Като аргумент премиерът даде пример с хода на военните действия между Украйна и Русия. В защитата на двете воюващи държави вече са инвестирани милиарди долари, но въпреки огромните ресурси безпилотни апарати преминават фронтовите линии всеки ден и нанасят удари по обекти от критичната им инфраструктура.

По думите на лидера на „Прогресивна България“ проблемът със сигурността е много по-дълбок, тъй като подобни защитни способности е трябвало да се изграждат последователно години наред. Според него правилният подход оттук нататък е да се започне методично изграждане на такава структура, но с ясен приоритет върху обектната защита и опазването на ключовите елементи от критичната инфраструктура на България. В края на изказването си Румен Радев обобщи, че основните усилия трябва да бъдат насочени към дипломацията, за да може войната да бъде прекратена възможно най-скоро.

Серията от удари по кораби край българския бряг

Парламентарният дебат се разиграва след две поредни вълни от нападения с дронове срещу гражданското корабоплаване в близост до българския бряг през октомври. Само ден по-рано, в ранните часове на 13 октомври, два търговски плавателни съда бяха поразени от въздушни и морски дронове край Бяла и Шабла. Единият кораб — плаващ под флага на Гвинея-Бисау от Алжир за румънското пристанище Браила — потъна на около 17 морски мили източно от Крапец и Шабла, а за екипажа му беше организирана мащабна спасителна операция в бурно море с участието на „Гранична полиция“ и търговски кораби. Вторият ударен плавателен съд, моторен кораб под малтийски флаг край Бяла, също претърпя сериозни поражения, а моряците му бяха евакуирани до Варна.

Тези удари последваха сходен инцидент от 6 октомври, когато други два търговски кораба бяха атакувани с дронове на около 70 мили източно от Бяла в българската изключителна икономическа зона, при което плавателен съд под флага на Того потъна. След втората серия от атаки правителството свика извънредно заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет, обяви, че ще сезира Съвета за сигурност на ООН, а премиерът Румен Радев проведе телефонни разговори с румънския си колега Илие Боложан, с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и с генералния секретар на НАТО Марк Рюте за засилване на наблюдението и тристранното взаимодействие между България, Румъния и Турция.