Президентът официално поиска прекратяване на правомощията си

Президентът Румен Радев официално внесе оставката си в Конституционния съд (КС) днес, с което задейства процедурата по предсрочно прекратяване на своя втори мандат. Актът е безпрецедентен за държавен глава в най-новата история на България и поставя началото на сложен конституционен казус без изрично разписани срокове.

Депозирането на документа идва само ден след като Радев обяви намерението си в обръщение към нацията, мотивирайки се с необходимостта от "нова политическа енергия".

Правният вакуум и ролята на КС

В основния закон на страната липсва конкретен срок, в който конституционните съдии трябва да се произнесат по оставката. Според чл. 97, ал. 1 от Конституцията, пълномощията на президента се прекратяват предсрочно при подаване на оставка пред Конституционния съд, но процедурата изисква съдът да установи действителността на волеизявлението.

Конституционалистът д-р Борислав Цеков вече коментира, че КС "няма основания да спре оставката", тъй като тя е едностранен акт на лична воля. Очакванията са съдиите да действат експедитивно, за да не създават институционално напрежение.

Историческият прецедент от 1993 г.

Макар това да е първа оставка на президент, конституционната практика познава подобен казус с вицепрезидентската институция. През 1993 г. вицепрезидентът Блага Димитрова подава оставка заради несъгласие с президента Желю Желев и кабинета на Любен Беров. Тогава Конституционният съд се произнася с решение в рамките на 6 дни. Експерти прогнозират, че и сегашният състав на съда ще следва подобна времева рамка.

Политическият контекст и скритите мотиви

Внасянето на оставката се разглежда от анализатори като тактически ход за участие в предстоящите предсрочни парламентарни избори. Политологът Яница Петкова отбелязва, че конституционната процедура е единствената пречка пред Радев да оглави партиен проект, докато заема поста на "Дондуков" 2. С оттеглянето си той освобождава терена за активна политическа кампания.

След произнасянето на съда, функциите на държавен глава до края на мандата (януари 2027 г.) ще бъдат поети от вицепрезидента Илияна Йотова, която ще стане първата жена, изпълняваща длъжността президент на България.