С членството в еврозоната от 2026 г. ще стане по-лесно привличането на кадри, смята финансовият експерт

Членството на България в еврозоната от следващата година ще създаде значително по-големи възможности за решаване на демографските проблеми и недостига на работна ръка. Това заяви финансовият експерт Румен Гълъбинов в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус".

Коментирайки данните на Националния статистически институт, според които над 1 милион са българите, които нито учат, нито работят, Гълъбинов изрази резервирано отношение. "Цифрата изглежда голяма, но аз бих се отнесъл по-резервирано. Те не учат и не работят официално, но всъщност се препитават от някаква дейност, имат доходи, които обаче не се декларират и не се отчитат от официалната статистика", посочи експертът.

Според Гълъбинов истинският проблем е демографски – българското население продължава да намалява, а същевременно се увеличава населението в неработоспособна възраст и недостигът на работна ръка. "Ние имаме нужда от младо, образовано и квалифицирано население. Това не става бързо. Демографският процес е инертен във времето и трябва да минат години преди да се усетят каквито и да било мерки", отбеляза той.

Експертът подчерта, че интеграцията на България в европейските структури има огромна роля за икономиката. "Ние излъчваме далеч по-голяма атрактивност към външния свят и към другите държави, които биха се заинтересували да дойдат да инвестират и работят в България. С членството в еврозоната ще бъде по-лесно привличането и на кадри", заяви финансовият експерт.

Гълъбинов очаква с изравняването на условията за работа и живот с тези в останалите страни от еврозоната да се повиши и стандартът на живот. "Няма да е учудващо, ако след няколко години тук дойдат хора от Германия, Франция, Испания или от Италия, които да искат да работят в България, особено във високотехнологичния сектор и секторите с висока добавена стойност", добави той.

Експертът обясни и че в повечето страни от еврозоната действа прогресивен подоходен данък, което би могло да стане предмет на дискусия и в България, където дълго време се задържа пропорционалният подоходен данък.