Премиерът заминава за Брюксел, където ще обсъжда войната в Украйна и европейската сигурност

Министър-председателят Росен Желязков ще участва в заседанието на Европейския съвет днес и утре в Брюксел, съобщиха от пресслужбата на кабинета. Срещата ще събере лидерите на страните членки на Европейския съюз за обсъждане на ключови въпроси, свързани с войната в Украйна, сигурността, външната политика и икономическата устойчивост на Съюза.

Сред основните теми ще бъдат продължаващата руска агресия срещу Украйна и начините, по които ЕС може да засили усилията си за устойчив и справедлив мир. Очаква се лидерите да разгледат и перспективите за членство на Украйна в ЕС, както и допълнителна военна и финансова подкрепа.

Близкия изток в центъра на вниманието

В рамките на заседанието ще бъде обсъдена също влошената хуманитарна обстановка в Близкия изток, с акцент върху ситуацията в Газа и рисковете от по-широка регионална ескалация. На вниманието на държавните и правителствените ръководители ще бъдат още темите за укрепването на европейската отбрана, конкурентоспособността на икономиката на ЕС, управлението на миграцията и отношенията със страни от Източното партньорство и Западните Балкани.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща изпрати покана до държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС за предстоящото им заседание на 12 юли и отбелязва, че очаква да бъдат обсъдени въпросите за отбраната и сигурността, миграцията, икономиката и бъдещето на Украйна.

Оценка за еврозоната

Той предвижда Европейският съвет да обмени мнения по икономическите предизвикателства, работата с ключови партньори и укрепването на международната роля на еврото. Предвижда се на срещата да бъде дадена оценка по докладите на Европейската комисия и Европейската централна банка за готовността на България да се присъедини към еврозоната от 1 януари догодина.

След срещата на НАТО

Заседанието на Европейския съвет е ден след срещата на върха на НАТО в Хага, на която съюзниците се ангажираха до 2035 година да инвестират 5% от годишния си брутен вътрешен продукт за основни разходи за отбрана и други разходи, свързани с отбраната. Този ангажимент включва инвестиции в размер най-малко на 3,5% от БВП за основни военни разходи и 1,5% за свързани косвено с отбраната и сигурността разходи като критична инфраструктура и укрепване на отбранителната промишленост.