Родната къща на Елиас Канети тъне в разруха

1
Прозорецът на снимката е от къщата на улица "Гурко" в Русе, където са минали детските години на писателя, пише русенец във фейсбук
Прозорецът на снимката е от къщата на улица "Гурко" в Русе, където са минали детските години на писателя, пише русенец във фейсбук Снимка: Facebook

Прозорецът на снимката е от къщата на улица "Гурко" в Русе, където са минали детските години на писателя, пише русенец във фейсбук

Русенец се възмущава в социалните мрежи от разрухата, в която е потънала родната къща на носителя на Нобелова награда за литература Елиас Канети. Сергей Иванов публикува и снимка на част от щетите като изрично подчертава, че е направил още много, но няма да ги сподели, защото смята, че ще бъдат "обида за паметта на твореца".

"Драги приятели!
Родната къща на единствения роден у нас писател, носител на Нобелова награда, е голям срам за България! Потънала е в забрава и е полуразрушена! А уж имала статут на паметник на културата!
Обхваща ме гняв към местните и държавни институции заради тяхното безразличие и безидейност! Догодина ще се навършат 30 години от смъртта на Канети и родната му къща пак ще бъде в същото окаяно състояние! Срамота е! 30 години безхаберие!

Демонстрираме пренебрежение и неуважение към наследството на един световно признат писател! А той винаги с топли чувства е говорил и писал за България!

Разберете: не друг, а Елиас Канети поставя името на България на световната литературна карта. Най- малкото повишава авторитета на страната ни.
Не знам как ще се чувствам, ако съм кмет на този град и трябва да заведа гости от Австрия, Испания, Израел или откъдето и да е, и трябва да им показвам родния му дом.

Направил съм десетки снимки на къщите (дядо му е построил там общо 3 къщи, запазени до днес са две от тях) Няма обаче да покажа нито една от тези снимки, тъй като ще е обида за паметта на твореца.

Елиас Канети като дете много обичал да слуша разказите на майка си за изгладнелите вълци по Дунава, но приказките на селските момичета, слугуващи в къщата им, обземали изцяло фантазията му:
"Пет-шест от тях живееха постоянно в нашата къща. Те бяха съвсем малки, може би на десет-дванайсет години, семействата им ги бяха довели от селата в града и ги бяха цанили за слугинчета по къщите на гражданите. Те ходеха боси из къщата и винаги бяха усмихнати, нямаха кой знае колко работа, вършеха всичко заедно и бяха първите ми другари в игрите.
Вечер, когато родителите ми излизаха, аз оставах с тях у дома...
Когато се стъмваше, страх обземаше момичетата. На един от миндерите, близко до прозореца, ние се сгушвахме един до друг, те ме слагаха по средата, и започваха приказките за върколаци и вампири. Едва свършваше една приказка, те започваха друга. Беше призрачно и въпреки това, притиснат от всички страни от момичетата, аз се чувствах добре. Толкова ни беше страх, че никой не смееше да стане, и когато родителите ми се прибираха у дома, ни намираха скупчени, треперещи от страх."
( Из "Спасеният език", Ел. Канети, Част 1 "Русчук".)

Подобни преживявания и аз съм имал едно време в детството си.
Прозорецът на снимката е от къщата на улица "Гурко" в Русе, където са минали детските години на писателя.
Почти всичко, за което се разказва в първите 40 стр. на тази книга, са истински събития, станали в русенския квартал, където някога е живял Елиас Канети."

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!

Списък с коментари

  • 3
    1
    Erina
    Подкрепям Ви, но едва ли нещо ще се промени. Този прозорец е последната къща в ляво на ул.Гурко. Там имаше една табела , че това е къщата на Канети. Минаха няколко години и табелата изчезна... Появи се на къщата срещу ресторант "Хъшовете"( с нови собственици) , зад гаража им на една ниска , малка постройка в двора им. Как става това и защо??? Още не съм се отказала от желанието ми да посетя Русенския исторически музей, за да разбера каква е истината. Аз също имам десетки снимки и от двете къщи на Канети. Посещавам тази част на "Гурко", защото тя е свързана с любимо, емоционално място за мен...родила съм се там в далечната 1953г в сградата на ресторанта, която тогава е била Родилен дом, а същата и сега е собственост на Българския Червен Кръст. А голямата къща, от която е снимката е в окаяно състояние- неподдържана , а дворчето е винаги обрасло с високи бурени.. Срамота за управниците на нашия град. Тъжно е много... Очаквам скоро същата да се продаде за жълти стотинки на "наши хора" и там да изникне нов строеж... , както в годините на демокрацията е често явление в нашия красив град Русе.
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Случвало ли ти си е мъжът ти да те завари в леглото с непознат?
- Не, само с приятели.

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари