Държавата заряза безценни антики в условия от миналия век

В продължение на над 15 години специалистите от Регионалния исторически музей - Варна са принудени да спасяват хилядолетни артефакти в строителни фургони на двора. Заради дългогодишно бездействие от страна на местната и държавната власт и липсата на адекватна лаборатория, реставраторите работят сред токсични изпарения и мухъл, рискувайки не само собственото си здраве, но и безценната културна памет на България.

Абсурдът на "временното" решение

Днес в сърцето на морската столица, където се съхранява историята на древния Одесос, реалността за експертите изглежда стряскащо. Вместо да работят в модерни условия с контролирана среда, реставраторите използват тесни фургони, в които липсва пространство, а паралелните технологични дейности са напълно невъзможни.

"Имаме по-малко реставратори, отколкото преди 15 години, имаме по-малко площ за реставриране и тази площ е крайно непригодна за работа", заяви директорът на музея д-р Игор Лазаренко, цитиран от БГНЕС.

Музеят разполага с едва двама щатни реставратори. Често по-обемните находки дори не могат да влязат във фургоните, което принуждава специалистите да работят буквално на открито, по коридорите или директно в експозиционните зали. Липсата на нормална база води до парадокси – сложните реставрационни дейности се изнасят към Националния археологически институт с музей при БАН в София.

Институционално безхаберие

Въпреки че Министерството на културата отдавна е дало предписание на общината да осигури подходящи помещения, проблемът остава нерешен. Обсъждани са били варианти като превръщането на сградата на бивша стоматология в модерна лаборатория, но до реални действия така и не се е стигнало.

Реставраторът Милен Маринов определя ситуацията на терен като връщане десетилетия назад: "Условията са като през 60-те години на миналия век", сподели той пред агенцията. Липсата на втора работна маса спира целия технологичен процес. "Започвате документ, трябва да го навлажните… но няма втора маса. Не може да го преместите. Това е абсолютно непродуктивно", категоричен е специалистът.

Невидимата заплаха

Най-големият риск обаче остава скрит зад металните стени на фургоните. При реставрацията се използват силно запалими разтворители и токсични вещества. При липсата на задължителната вентилационна система, вредните изпарения се натрупват директно в тясното пространство.

"Работи се с клетъчни отрови без адекватна вентилация… пространството се насища с изпарения и няма спасение", предупреди Маринов. Според него, ако институции като Пожарната или Инспекцията по труда направят реална проверка, обектите ще бъдат незабавно затворени.

Докато чиновниците умуват над различни "варианти" за нови сгради, културното ни наследство продължава да бъде спасявано "на коляно", а специалистите плащат цената за това със здравето си.