Експерименталният спектакъл на Бюрхан Керим оставя само 101 места за "избрани" наблюдатели на социалната изолация

Изкуствен дефицит или художествена необходимост?

Решението публиката да дели едно пространство с артистите създава усещане за ексклузивност, което доведе до мигновено изчерпване на билетите за първата дата. Форматът цели да потопи зрителя в клаустрофобичната атмосфера на "големия град", където хората живеят врата до врата, но остават непознати.

"Това е едно пътешествие, едно приключение, което е в някаква степен уникално и атрактивно в съвременната драматургия", коментира директорът на театъра Боян Иванов, който е и преводач на пиесата на Роланд Шимелпфениг. Иванов признава, че текстът изисква "голяма концентрация", което е сигнал, че постановката може да се окаже предизвикателство за търсещите леко развлечение.

Битовият реализъм като метафора

Сюжетът тръгва от банална, но болезнено позната за българина ситуация – спирането на водата в един жилищен блок. "Една привидно обикновена вечер, след като в жилищен блок водата внезапно спира", описва завръзката режисьорът Бюрхан Керим. Според него това "дребно битово събитие" задейства верига от реакции, разкриващи дълбоката самота на петимата персонажи – Фатима, Франциска, Калил, Ломайер и Карпати.

В спектакъла участват актьорите Александър Узунов, Ивайло Драганов, Виктория Владова, Симона Джурова и Ростислав Панков. Музиката е дело на Христо Намлиев, а костюмите – на Светла Колева.

Рискът на близостта

Актьорите също признава тежестта на непосредствения контакт с публиката. "Не ми е за първи път да бъда на един дъх разстояние от публиката", споделя Ростислав Панков, но допълва, че драматургията е "изключително сложна". Виктория Владова изразява надежда зрителите да "се вълнуват заедно с нас", докато Александър Узунов е категоричен, че материалът е впрегнал целия потенциал на трупата.

Следващите дати за спектакъла са 26 януари, както и 3 и 18 февруари, като предвид ограничения капацитет от 101 места, се очаква билетите отново да свършат бързо.