Разделяй и владей (на латински: divide et impera), според електронната Уикипедия е: „... принцип в държавната власт, към който често прибягват правителствата на държави, състоящи се от разнородни части, и съгласно който най-добрият метод за управление на такава държава е разпалване и използване на враждата между отделните групи. В по-широк смисъл това е тактика (често скрита и непочтена) на създаване, усилване и използване на противоречия, различия или разногласия между две или повече страни за контрол над тях. Често се използва от по-слабото малцинство за управление на мнозинството..”

 А от историята знаем, че римският военачалник и политик, по- късно и император Гай Юлий Цезар / 100 – 44 г. пр. н.е./ е  водил именно такава политика на принципа „разделяй и владей”.  Та тази крилата днес фраза е лично негова... И макар, че отдавна не сме империя, и у нас също се появи един „цезар” от село Банкя или по- скоро пародия на такъв, който наскоро съвсем не ни изненада с това свое изявление:

 „Обръщам се с цялото ни уважение към младите и тези, които не ни харесват -  да знаете, не ви харесваме и ние...”   

Заяви го от първо лице, множествено число / „ние” вместо „аз”, като потомствен монарх. Да, съвсем не прозвуча изненадващо, защото ние / неговите поданици/ отдавна знаем, че той съвсем не е премиер на всички, а на една партия / ако може да се нарече така/ и на един ограничен контингент от негови хора. Знаем добре, че вече не може да понася онези над 76 процента българи, които не го одобряват и твърдо искат оставката му. Затова разбра и целият свят, но той не се засрами.  Макар че отдавна е станал за смях. Да, просто не  прояви никакво достойнство. Но пък се залови, при това здравата, да разцепва нацията.

Самият той, както точно се изрази един  известен  политолог,  сега е в „режим на окопна война”, решил е да оцелее на всяка цена, без да мисли за чест и достойнство, при това с риска да фалира, да досъсипе държавата. Започна да мрази младите от площадите, да ненавижда и умните и мислещите и всички, които упорито протестират и не го искат. Вече действа съвсем неадекватно с надеждата пандемията и кризата да му помогнат, та „враговете” му  да се провалят. Надява се на умората, на студа, на зимата, на пандемията... Заедно с това прави смешни, обидни подаяния за пенсионерите от по 50 лева и ги обявява тържествено като някакъв царски манифест, като в същото време увеличава и без това високите заплати на държавните служители, на полицията и жандармерията, за да се спаси от „ любовта на народа”.  Средната класа / която по принцип е гръбнака на държавността/ направо го дразни, малкият бизнес, въпреки лъжливите му обещания / ОБЕЩА ДОБАВКИ ЗА ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ, А ГИ ДАДЕ НА ПОЛИЦАИТЕ И ЖАНДАРМИТЕ ДА ГО ПАЗЯТ ОТ НАРОДА!/, е оставен изцяло на произвола, мерките за спасяването на пострадалата икономика са неефективни, съвсем без резултат.

В същото време разпилява милиони като ги дава на съпартийци и приближени, лишавайки от помощ най- нуждаещите се отрасли. Освен че ни заробва с десетки милиарди заеми!  Да не говорим за  неадекватната политика за пенсиите и пенсионното осигуряване, за хаоса от реформата „Калфин”, приета през 2015 година при втория кабинет „Борисов-2”, който раздели нацията. Така накрая се получиха двете Българии, едната „Борисовата” с високи доходи, кредити, привилегии, далавери, корупция, с драстични нарушения на Закона и Конституцията, и втората / непривилегированата/, както той сам се изрази, „на онези, които не ни харесват, не харесваме и ние” / тоест, повечето! /.

Тоест, Българията  на почтените и нормалните българи. И така над разделената и опустошената във всяко отношение България – от енергетиката, през икономиката, земеделието, здравеопазването, образованието та час до културата / тя нали е „последната дупка на кавала”?!/, вече надвиснаха тъмни облаци. Перспективата е отчайваща. „Но след нас и потоп!”, казала Мария Антоанета”.  Но нека да не я упрекваме напразно. Тя все пак, не била излизала от Версай, та не знаела как живее народа на Франция.

А нашият „цезар” от село Банкя, все пак знае за мизерията в по- голямата част на страната много добре, ама се прави, че не я вижда. Кръстосва с джипката и хвърля пачки през прозореца. Нашите пари! И ни води към разруха. И не смее да се покаже в София. Казват, че наскоро си поръчал нощно шкафче с по- голямо чекмедже. Но нека да не забравя за... Брут и за края на Цезар.   Не ни харесвал „великият банкянски цезар”?! И ние, българите, не го харесваме, дори вече не можем да го гледаме, но той още не го е разбрал...

Огнян СТАМБОЛИЕВ,

ПЕН- България