Прокуратурата: Явяване на Иван Гешев в парламента ще бъде нарушение на Конституцията

0
Недопустим е парламентарен контрол върху отделните магистрати и по отделни дела
Недопустим е парламентарен контрол върху отделните магистрати и по отделни дела Снимка: БГНЕС / архив

Прокуратурата на Република България излезе с позиция относно поканата на Народното събрание към главния прокурор Иван Гешев да се яви на изслушване.

Взаимодействието между институциите в рамките на техните правомощия е единствената гаранция за защита на правата и законните интереси на българските граждани. Народното събрание е основната институция на парламентарната република, каквато е България. Като висш законодателен орган парламентът приема законите, които са задължителни за българските граждани и следва да бъдат стриктно спазвани от всички, посочват от държавното обвинение.

На 12 август в прокуратурата е получена покана за участие на главния прокурор в заседание на 18.08.2021 г. на Временната комисия в 46-ото Народно събрание за разследване на факти и обстоятелства при използване на сълзотворен газ, употребата на сила и помощни средства от МВР, извършени на 10 юли и 2 септември 2020 г. срещу протестиращи граждани, както и за разследване на факти и обстоятелства, свързани с прилагане на специални разузнавателни средства на протестиращи граждани и опозиционни лидери и членове на политически партии от опозицията, в лицето на нейния председател Николай Хаджигенов, заявяват от институцията.

С писмо от 18 август председателят на Временната комисия е уведомен, че във връзка с негови писма от 28.07.2021 г. и 30.07.2021 г., отговори със сходен предмет и съдържание вече са изпратени до него на 02.08.2021 г. и на 05.08.2021 г.

В писмата е отправено искане главният прокурор Иван Гешев да предостави на парламентарната комисия „всички данни за образувани досъдебни производства срещу протестиращи граждани“, материали от конкретни досъдебни производства, наблюдавани от Специализираната прокуратура, включително събрани чрез специални разузнавателни средства и класифицирани по съответния ред.

Конституционните правомощия на главния прокурор са уредени в чл. 126, ал.2 от Конституцията на Република България. Те са методическо ръководство и надзор за законност. С последните изменения на Конституцията в края на 2015 г. и измененията в Закона за съдебната власт от 2016 г. е изключена възможността за намеса на главния прокурор в работата на прокурорите по конкретни преписки и досъдебни производства. В правомощията на главния прокурор е да ръководи единствено административните ръководители, и то само по отношение на административната им дейност, аргументират се от прокуратурата.

Чл. 84 ал. 16 от Конституцията на Република България определя границите, в които може Народното събрание да се намесва в дейността на прокуратурата – с изслушване и приемане на доклади по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Според решение на Конституционния съд от 6 юни 2017 г. „Народното събрание не може да изисква от главния прокурор доклад относно дейността на прокуратурата по конкретно наказателно производство“. Това е единственото и безпротиворечиво тълкуване на конституционните разпоредби. Противното би представлявало нарушение на Конституцията на Република България от страна на главния прокурор и намеса в независимостта на отделните магистрати.

Конституцията на Република България има пряко действие и решенията на Конституционния съд (КС) са задължителни. Трайната практика на КС /виж решение по дело № 15 от 2016 г. и решение по дело №7 от 2011 г../ е, че е недопустим парламентарен контрол върху дейността на отделните магистрати и по отделни дела. Противното, респ. "дублиране" на действия по наказателни дела, би представлявало пряка намеса в независимостта на съдебната власт и нарушение на Конституцията.

В прокуратурата не се води статистика по посочения в писмото на народния представител Николай Хаджигенов признак „досъдебни производства срещу протестиращи граждани“ и не би могло да се предостави такава информация. Събирането и обобщаването на информация по подобни признаци би представлявало нарушение на конституционно признатите права на българските граждани.

Разгласяването на материали от разследването e забранено и попада под наказателната отговорност по чл. 360 от НК. Материалите по всяко досъдебно производство са защитени от т.нар. „следствена тайна“ по смисъла на чл. 198 ал. 1 от НПК. Те нямат публичен характер и даването на информация по конкретното дело е от компетентността единствено на наблюдаващия прокурор. Изключения от тази забрана са недопустими, включително и за главния прокурор. Той нито има правото, нито разполага с исканата информация. Противното би представлявало извършване на нарушение от негова страна на българското законодателство.

Материалите от досъдебните производства, съдържащи класифицирана информация, са извън кръга от сведения, които парламентарна комисия може да получава и използва. Разгласяването ѝ би нарушило не само независимостта на съдебната власт, но и правата на гражданите, които тя по Конституция е призвана да брани.

С оглед горното явяването на главния прокурор във Временната комисия с така очертания предмет би представлявало нарушение на Конституцията на Република България.

Прокуратурата на Република България винаги е изпълнявала и ще изпълнява задълженията, възложени ѝ от Конституцията и законите на страната. Главният прокурор потвърждава готовността си за сътрудничество с Народното събрание като върховен орган на държавната власт, който изразява волята на народа и неговия суверенитет, воден от разбирането, че разделението на властите не е пречка за взаимодействие и съгласувано функциониране в рамките на конституционно установения баланс.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

С ракия от дюли и декември става юли!

Харесай Дунавмост във Фейсбук