Преподавателят в УНСС разкрива загадките около Апостола в нова книга

На 18 юли се навършиха 188 години от раждането на Васил Левски, но според проф. Ивайло Христов от УНСС много неща около личността на Апостола остават неизяснени. Преподавателят, който има две книги за революционера, сподели в предаването "България сутрин" по Bulgaria ON AIR, че популярното схващане за напълно познатия Левски е грешно.

"На пръв поглед всичко за Васил Левски се знае, но това е голяма заблуда. Неговата биография, неговата личност крият много неясни и загадъчни неща," обясни проф. Христов. Той постави редица провокативни въпроси за революционера: "Например, бил ли е той идеолог на вътрешната революционна организация, или е бил практически реализатор? Как може толкова опитен революционер да попадне по елементарен начин в ръцете на османската полиция?"

Най-голямата загадка около Левски

По думите на преподавателя най-интригуващото е какъв човек е бил Апостола зад публичната си роля. "Най-голямата загадка е какво е представлявал той като човек. Революционери като Левски има много, но хората като него са космическа рядкост," подчерта той.

Проф. Христов критикува ограничения подход при изучаването на Левски. "Като фактология Левски е изчерпан. Разглеждаме Левски само на местна почва, а е интересно по какъв начин националните революции на Италия и Гърция влияят върху неговата идеология," каза той пред Bulgaria ON AIR.

Драмата на избора

Според изследователя основната драма в живота на Левски е била дилемата между личната сигурност и революционното дело. "Според него драмата на Левски е била при избора дали да стане слуга на своя вуйчо - да остане послушник или да се обрече на революционното дело," обясни преподавателят.

Други ключови дилеми са били дали да оглави революционна организация в страната, или да я подчини на центъра в Букурещ, както и дали да бъде в сянката на Каравелов, или да бъде самостоятелна фигура.

От "дякончето" до революционен лидер

Проф. Христов разкри и малко познати факти за еволюцията на Левски като революционер. "До общото събрание в Букурещ Левски не е бил фактор, наричали са го 'Дякончето'. При първата обиколка обикаля с пълномощно на Иван Касабов," разказа той.

"Започва да изгрява на третата обиколка след общото събрание, когато действително става фактор и иска да създаде вътрешна мощна организация," допълни преподавателят.

Експертът подчерта, че преките свидетелства и документалното наследство за Левски са оскъдни, което прави изследването на личността му още по-предизвикателно. Друг ключов въпрос, който го вълнува, е дали Апостола наистина е вярвал, че българският народ без чужда помощ сам ще получи своето национално освобождение.