Презастрояването и човешката небрежност водят към неминуеми бедствия

Бетонираните корита на софийските реки са потенциална бомба със закъснител, която рано или късно ще предизвика опустошително наводнение в столицата. За тази реална заплаха, породена от презастрояването, липсата на адекватна инфраструктура и човешката алчност, предупреждава климатологът проф. Георги Рачев в интервю за вестник „България Днес“.

Опасността под бетона

През територията на София преминават седем-осем реки, извиращи от Витоша, чиито корита днес са напълно бетонирани. Според проф. Рачев разрастването на столицата от под 100 квадратни километра през 30-те години на миналия век до близо 400 квадратни километра днес създава критично натоварване върху старата отводнителна система. Инфраструктурата, изградена по времето на дългогодишния кмет инж. Иван Иванов, е била перфектно изчислена, но за град с население от 150 000 до 200 000 души.

„И рано или късно водите на милионна София, които са бетонирани, ще избият и ще издавят София, наводненията са необратими“, заявява климатологът пред изданието.

Проблемът се задълбочава от унищожаването на естествените водосборни зони. В миналото районите над квартал „Бъкстон“ до „Драгалевци“ и „Бояна“ са функционирали като влажни зони, задържащи водата. Днес тези терени са плътно застроени.

„Булевард „България“ е една голяма река и като тръгне водата по него, се събират десетки хиляди литри вода от новопостроени сгради и всичко това се оттича“, обяснява проф. Рачев, като допълва, че цялата тази маса се поема основно от Боянската и Перловската река, които са с ограничен капацитет.

Уроците от река Ар

За да илюстрира мащаба на риска, ученият припомня трагедията от 2021 година в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия. Тогава малката река Ар, с дължина едва 90 километра и водосборен басейн под 1000 квадратни километра, прелива и отнема живота на 184 души.

„Удави ги буквално в леглата им – тя влезе през прозорците и вратите на домовете“, разказва експертът, подчертавайки, че подобен сценарий е напълно възможен и в България, тъй като голяма част от новите сгради в столицата са построени директно върху реки.

Въпреки предупрежденията на неправителствени организации и учени, реални мерки за превенция липсват. Проф. Рачев дава за пример коритото на Перловската река, което вече е компрометирано и при по-силна вълна може да прелее в района на Военна академия.

Човешкият фактор при пожарите

Освен наводненията, климатологът коментира и вълната от летни пожари в страната. Той категорично отхвърля тезата, че глобалното затопляне е основният виновник за огнените бедствия.

„Летните огнени стихии, които вилнеят у нас, са резултат от човешката небрежност или невежество“, категоричен е той.

Според него причините варират от изхвърлени фасове до искри, предизвикани от веригите на селскостопански машини, и умишлено палене на стърнища и сухи клони по селата. Решението, според експерта, се крие в налагането на сурови глоби за замърсяване и палене на огън на открито, както и в повишаване на информираността сред населението.

„Науката знае какво трябва да правим, но най-важното е да контролираме тази човешка алчност, на която сме съвременници! Нея трябва да спрем! Защото тя ще ни убие!“, завършва проф. Георги Рачев.