Някога, преди много години, на брега на планинско езеро долетяла лястовица. Щом напълнила човчицата си с вода, тя се приготвила да излети отново. Една врана, следяща я отстрани, кацнала на клона на едно дърво и се зачудила:

- Защо толкова бързаш да отлетиш, щом си жадна и уморена?

Лястовицата й отвърнала:

- Там, зад планините, жесток владетел нареди да хвърлят в огъня справедлив човек. Много искам да му помогна и да загася огъня.

Враната почнала високо да се смее:

- Как ти, такава малка лястовица, с малка човка, би могла да загасиш огромен огън?

Лястовицата отвърнала:

- Правя това, което е по силите ми, останалото е от Бога...

Напълнила човчицата с вода и отлетяла. Враната решила да погледа безумното дело на малката птичка и я последвала. Докато летели, враната шумно се подигравала на лястовицата, но изведнъж млъкнала, когато стигнали до целта. Тъмен облак бил надвиснал над огъня, но не дъждовен, а от хиляди и хиляди лястовички, кръжащи около мястото и нито един лъч не можел да проникне през тях. В следващия миг всяка лястовица отворила човката си, пълна с вода, и хиляди капки се устремили към огъня.

Огънят бил потушен, а човекът - спасен.