Ямболски бизнесмен чака две години за скрап от държавното дружество

Държавното дружество „Пристанищен комплекс - Русе“ ЕАД близо две години възпрепятства ямболския предприемач Данчо Стоянов да прибере три тежкотоварни крана, спечелени на търг и напълно заплатени още през есента на 2024 година. Бизнесменът е превел по банков път над 102 450 евро за бракуваните съоръжения, но изпълнителният директор инженер Ивайло Башалов спира демонтажа им след падането на първата машина, съобщават от информационна агенция „Мегафон БГ“.

Сделка за над 400 тона желязо

Сагата започва през октомври 2024 година, когато русенското пристанище обявява търг с тайно наддаване за продажба на отпадъци от черни и цветни метали и излезли от употреба активи. Управителят на ямболската фирма „Маргарита“ ЕООД Данчо Стоянов, който има над 30-годишен опит в бранша и необходимия лиценз за вторични суровини, печели процедурата в конкуренция с още трима кандидати. На 31 октомври 2024 година дружеството му заплаща авансово точната сума от 102 459 евро (200 392,33 лева по тогавашния курс), става ясно от издадената фактура.

Пет дни по-късно, на 5 ноември 2024 година, инженер Ивайло Башалов, Данчо Стоянов и главният счетоводител на пристанището Николай Боляров подписват официалния договор за продажба. Документът задължава държавното дружество да предаде стоката в пристанищните терминали Русе - Изток и Русе - Запад в рамките на два работни дни.

Предмет на сделката са три масивни портални крана с общо тегло над 440 тона, около 300 килограма алуминий и няколко бракувани автомобила, сред които бусове и леки коли. Според клаузите в контракта купувачът трябва единствено да не пречи на работата на порта, да спазва инструкциите за безопасност и да възстанови за своя сметка евентуални щети по площадката в тридневен срок след констатирането им с протокол[cite: 2]. В договора липсват каквито и да било специфични изисквания за технологията, по която трябва да бъдат свалени старите съоръжения.

Спор за подземни кабели и хиляди евро загуби

Демонтажът на първия кран протича пред очите на самото ръководство на пристанището. Нарязването на 150-тонната конструкция крие технически рискове и при падането си машината се отклонява с около два метра встрани. Въпреки това желязото е нарязано и извозено без забележки на място.

„Съборихме първия кран, всичко беше нормално, двамата директори присъстваха там. След около десетина дена единият от директорите, господин Башалов, ми се обади и каза, че като сме събаряли крана, сме нарушили някаква подземна комуникация. Аз му казах: Господин Башалов, аз съм от Ямбол, не съм от Русе. Намерете фирма, която да отстрани повредата, аз ще ѝ заплатя“, разказва Данчо Стоянов пред камерата на „Мегафон БГ“.

Ръководството на порта избира местна фирма за ремонта, а ямболският предприемач превежда по банков път около 3580 евро (7000 лева) по издадена фактура за възстановяване на прекъснатите стари електрически кабели. Когато обаче екипът му пристига за второто съоръжение, директорът забранява директното му поваляне и настоява за използване на тежка подемна техника.

За да избегне конфликт и да спази указанията, Стоянов наема 200-тонен кран чак от Пловдив. Огромната машина успява да свали само една стрела и се отказва заради тежестта на пристанищните съоръжения. Операцията коства на купувача още 7000 евро на вятъра, а след това той купува и 300 тона чакъл за близо 3700 евро, за да изгради омекотяваща подложка на терена.

„Отидох и му казах: Ето фактури, всичко имам, дал съм 7000 евро. За какво ги давах тези 7000 евро? Тия кранове са бракувани, те да не са златни! Ходих и с моя адвокат там при него, казвам: Дайте да видим плана, ще се съобразим с всичко, каквото трябва. Те не ми предоставиха такива планове за подземна комуникация“, обяснява потърпевшият бизнесмен в репортажа на медията.

Заключени врати и съмнения за местен монопол

Опитът на журналиста Симон Милков да потърси сметка от ръководството на място в Русе удря на камък. При първото посещение в административната сграда на улица „Пристанищна“ се оказва, че както изпълнителният директор инженер Ивайло Башалов, така и главният счетоводител са в командировка. В телефонен разговор шефът на порта уверява репортера, че на следващата сутрин ще го приеме лично и ще изложи позицията на дружеството.

На уречения ден обаче кабинетът отново е празен, а служителите препращат екипа да задава въпросите си по електронната поща. При повторно позвъняване по телефона директорът отказва среща на живо, макар да твърди, че портът е изрядна страна по сделката.

„Разбира се, и го изпълняваме коректно. Аз ще помоля да си зададете въпросите писмено, за да можем да отговорим точно“, заявява инженер Ивайло Башалов в телефонния разговор със Симон Милков, след което връзката прекъсва, когато журналистът му напомня, че лично е присъствал на събарянето на първия кран.

Според разследването на медията зад упорития отказ да се допусне ямболската фирма до собственото ѝ имущество прозират местни икономически интереси. На територията на самия пристанищен комплекс вече оперира друга компания за търговия с вторични суровини, което поражда сериозни съмнения дали търгът не е бил предварително гласен за „вътрешни хора“. Тъй като всички срокове за доброволно предаване на активите са изтекли преди повече от година, казусът отива към съдебна фаза, където държавното предприятие рискува да плаща сериозни неустойки и лихви за блокираната частна инвестиция.