Избраха разказа на Дафи сред петнадесет европейски истории

Личната история на 51-годишната Дафи от приюта за бездомни хора „Добрият самарянин“ в Русе ще бъде представена на фотографска изложба в Брюксел през декември. Нейният разказ е избран сред още 15 човешки съдби от различни европейски държави за експозицията „Хората отвъд бедността“ („People beyond poverty“), съобщават от „Каритас - Русе“. Инициативата е организирана от европейската мрежа „Каритас Европа“ по повод Международния ден за изкореняване на бедността — 17 октомври, и има за цел да покаже реалните лица зад статистиката, обществените стереотипи и тежките житейски обрати.

От фабриката до улицата

Преди повече от тридесет години Дафи напуска родния си град Габрово и пристига сама в Русе, водена от желанието да работи и да изгради самостоятелен живот. По същото време нейното семейство заминава в чужбина в търсене на прехрана. В крайдунавския град жената успява да се устрои, като в продължение на десет години работи в местна фабрика и живее в апартамент под наем.

Животът ѝ се преобръща след затварянето на предприятието. Останала без работа, тя не успява да си намери постоянен доход, а с поскъпването на наемите постепенно губи и своето жилище. Последвалият период на улицата я излага на директно насилие и експлоатация, което нанася тежки поражения върху психичното ѝ здраве. След проведено лечение в психиатрична болница и чрез съвместните усилия на местните институции и „Каритас - Русе“, преди шест години тя е настанена в приюта „Добрият самарянин“.

Ежедневие в търсене на душевна чистота

В социалното заведение Дафи дели стая с още три жени. „Помагаме си, подкрепяме се“, споделя тя. С помощта на екипа в приюта успява да подготви документите си за освидетелстване пред ТЕЛК. Така започва да получава пенсия по болест, която ѝ осигурява макар и силно ограничен, но постоянен доход. Заради психическото си състояние обаче тя не може да работи, а парите са крайно недостатъчни за наемане на самостоятелна квартира.

Въпреки трудностите русенката намира опори в рутината и вярата. Всяка седмица тя върви пеша до православна църква в града, за да се помоли за здраве, за близките си и за това, което сама нарича „душевна чистота“. „Чета Библията. От нея научавам много. Не кради, не обиждай ближния си“, разказва жената. През годините в приюта тя завършва и начален курс по дигитална грамотност, за да може да търси религиозна литература и нова информация за света чрез компютър.

Дните ѝ са изпълнени със слушане на народна музика по радиото, четене на книги от местната библиотека, рисуване и изработване на артикули за благотворителни базари. Особена гордост за нея е дворът на приюта, за който обитателите се грижат заедно. „Садим зеленчуци, поливаме ги, после си ги готвим“, обяснява Дафи. Наред с това тя редовно посещава музеи и културни събития в града.

„Пия лекарствата си. Понякога ме правят много сънена, но гледам да се занимавам с различни неща“, казва жената и с нетърпение пита кога ще бъде следващият концерт, който ще могат да посетят.

Между приюта и липсата на специализирана грижа

Случаят на Дафи осветлява и сериозен системен проблем в социалната сфера, отбелязват от организацията. Приютът за бездомни осигурява подслон, топла храна и базова подкрепа, но под покрива му се събират хора с коренно различни нужди, включително лица с психични заболявания. Те се нуждаят от дългосрочна и тясно специализирана грижа, но заради острия недостиг на места в подходящите социални услуги чакането за настаняване често продължава с години.

За хора в нейното положение приютът остава единствената сигурна буферна зона между рисковете на улицата и все още недостъпната специализирана подкрепа. Въпреки че разполага с легло, храна и сигурност, най-голямата тежест за Дафи остава самотата. Макар да е обградена от хора, празничните дни неизменно събуждат болезнения копнеж по нейните близки.

„Тук се чувствам добре. Благодаря на Господ, че ме доведе тук“, обобщава живота си днес 51-годишната жена. Чрез нейния разказ в Брюксел от „Каритас Европа“ насочват общественото внимание към различните измерения на бедността — от загубата на дом и финансовия срив до социалната изолация, доказвайки, че навременната подкрепа може да върне човешкото достойнство след всеки житейски срив.