Променят ГПК за бързо прекратяване на съдебния тормоз над гражданското общество

Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане дългоочаквани промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които целят да сложат край на порочната практика на т.нар. дела "шамари". Новите текстове създават ефективен щит за журналисти, граждански активисти и обикновени хора срещу явно неоснователни съдебни искове, чиято единствена цел е финансово изтощаване и заглушаване на критични гласове по въпроси от обществен интерес.

Законопроектът въвежда в българското законодателство изискванията на приетата Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския съюз за защита срещу стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие (известни като SLAPP дела). Крайният срок за прилагането на директивата е 7 май тази година.

Българският проект обаче надгражда европейските изисквания – новите защитни механизми ще важат не само за дела с трансграничен характер, но и за изцяло национални съдебни спорове.

Механизъм за бързо прекратяване

Основното оръжие срещу съдебния тормоз, заложено в новата глава "Производство поради публичното участие на ответника", е възможността делото да бъде "убито" в зародиш.

Ако един журналист или активист бъде съден заради свое разследване, сигнал за корупция или изразена позиция, той вече ще може да поиска от съда искът да бъде отхвърлен още на ранен етап като "очевидно неоснователен". Магистратите ще имат едноседмичен срок да се произнесат по искането. Ако установят, че искът действително прилича на дело "шамар", те дават седмица на ищеца (обикновено политик, институция или мощна корпорация) да обоснове претенциите си. Ако той не успее да докаже легитимен правен интерес, съдът отхвърля иска в закрито заседание и производството приключва незабавно.

Дори ако делото бъде допуснато за разглеждане, съдът запазва правото си да го прекрати на по-късен етап, ако установи, че целта му не е търсене на справедливост, а умишлено възпрепятстване и санкциониране на ответника.

Кои са индикаторите за съдебен тормоз

Законопроектът дава ясни насоки на съдиите как да разпознават злонамерените искове. Сред основните индикатори са:

• Очевидна неравнопоставеност във финансово и властово отношение между страните;

• Прекомерен или напълно необоснован размер на исканата сума;

• Завеждане на множество координирани дела срещу едно и също лице за един и същ случай;

• Опити за сплашване, медиен тормоз и икономически натиск от страна на ищеца;

• Умишлено съдене на конкретни физически лица (например репортери), вместо на юридическото лице (медията), за да се предизвика личен страх и фалит.

Край на финансовата преса и запорите

Един от най-ефективните инструменти на делата "шамари" до момента беше искането на предварителни обезпечения – например налагане на запор върху личните банкови сметки на съдения журналист още преди съдът да е разгледал фактите. Новите текстове забраняват допускането на подобни обезпечения по такива дела, освен ако ищецът не представи изключително убедителни писмени доказателства.

Нещо повече – съдът ще може да задължи ищеца предварително да плати гаранция за съдебните разноски, които ответникът предстои да направи, за да се защити. В окончателното си решение, ако отхвърли иска, съдът ще трябва изрично да постанови, че делото е било заведено тенденциозно заради общественото участие на ответника. Тези влезли в сила решения ще се публикуват публично с пълните данни на злонамерените ищци в Единния портал за електронно правосъдие, създавайки своеобразен "черен списък" на цензорите.

Въвежда се и иновация в доказването – неправителствени организации, които работят за защита на човешките права, ще могат официално да внасят доказателства в съда в подкрепа на тормозените граждани.