Новият лидер на БСП Крум Зарков може да обърне гласуването за изборните секции в чужбина

Комисията по конституционни и правни въпроси ще разгледа утре първото президентско вето, което Илияна Йотова наложи върху спорните промени в Изборния кодекс. Заседанието идва точно две седмици след като държавният глава върна за ново обсъждане текстовете, които налагат таван от максимум 20 избирателни секции в държавите извън Европейския съюз.

Въпреки че официалните дебати ще се фокусират върху конституционните права на българите зад граница, реалният залог е пренареждането на политическите мнозинства в парламента преди задаващите се нови избори.

Политическата математика се променя

Първоначалното ограничение на изборните секции мина успешно през пленарната зала с обединените гласове на ГЕРБ, "Възраждане", БСП и "Има такъв народ". Целта на тогавашното мнозинство беше да ограничи тежестта на вота от Турция.

Ситуацията обаче претърпя рязък обрат след избора на Крум Зарков за нов председател на БСП. Той вече заяви категорично несъгласие с приетите промени в изборното законодателство. Този рязък завой в курса на Столетницата на практика лишава досегашното мнозинство от необходимите гласове за преодоляване на президентското вето и бележи формирането на нов политически лагер в Народното събрание.

Институционалните мотиви

От страна на президентската институция аргументите стъпват изцяло върху нарушаването на основните права на гражданите. Според мотивите към ветото, държавата е длъжна да осигури равни условия за гласуване, независимо от това в коя точка на света се намират избирателите.

"Така приетите промени поставят в риск прокламирания в чл. 10 от Конституцията принцип на всеобщност на избирателното право", заяви Илияна Йотова в официалната си позиция.

Държавният глава посочва, че новите текстове създават изкуствени бариери пред българите извън Европейския съюз. Според нея ограничението от 20 секции, независимо от реалния брой подадени заявления, поставя сънародниците ни в неравностойно положение заради огромните разстояния, които ще трябва да изминават, и физическата невъзможност всички желаещи да преминат през урните в рамките на един изборен ден.

Предстои да стане ясно дали политическите сметки на партиите ще съвпаднат с юридическите аргументи на президентството по време на повторното гласуване.