Обществото ни осъжда насилието, но го прилага у дома

Близо половината от българите (46 процента) приемат шамара като допустимо средство за възпитание на детето, въпреки че 96 на сто определят агресията като сериозен обществен проблем. Този остър парадокс в нагласите на обществото ни разкрива ново национално представително изследване на социологическа агенция „Тренд“, съобщават от NOVA. Данните от проучването показват още, че според 86 процента от анкетираните проявите на насилие у нас са зачестили през последните три години, като основните корени на проблема се крият в семейната среда, зависимостите и изкривените представи за авторитет сред младите хора.

Причините зад статистиката и фалшивият авторитет

Анкетираните граждани посочват няколко водещи фактора за ескалацията на насилието в ежедневието. Според 64 на сто от участниците в допитването на „Тренд“, основната причина за растящата агресия се дължи на проблемната употреба на алкохол или наркотични вещества.

Още по-тревожен е показателят, свързан с ценностната система. Близо 60 процента от хората отбелязват, че в днешно време агресивното поведение носи авторитет и уважение в обществото. Същевременно 40 на сто от респондентите определят училището като едно от местата, където насилието се среща най-често.

Етикетите в младежката среда обаче често подвеждат възрастните. Седемнадесетгодишният десетокласник Димитър Йотов тренира кикбокс и носи изцяло черни дрехи — външен вид, който мнозина автоматично свързват с проблемните младежки групи. Въпреки че е бил провокиран на улицата от други младежи и притежава уменията да отвърне физически, той винаги избира да си тръгне от конфликта.

„Това може би е проблемът на социалните мрежи - че се лепват етикети на хората, без да се познават. Аз лично не се смятам за такъв. Специално в училище участвам в клуб по поезия и рецитиране. Не мисля, че моето обкръжение, въпреки че се обличаме така, сме такива. Просто така е прието“, казва десетокласникът Димитър Йотов, цитиран от NOVA.

Според младежа ключът към овладяването на гнева се крие в общуването у дома, каквото в много семейства липсва.

„Родителите не говорят достатъчно с децата си на тази тема. Според мен това трябва да бъде обсъждано и регулирано от родителите. Аз имам много добра комуникация с родителите ми“, допълва Димитър Йотов.

Дресировка вместо възпитание

Експертите са категорични, че физическото наказание в семейството не решава проблемите, а само ги задълбочава, превръщайки се в модел за подражание. Според специалистите липсата на време и търпение често кара възрастните да прибягват до силови методи.

„Понякога има родители, които се грижат по-добре за личния си автомобил, отколкото за детето си. Когато сме забързани и нямаме време да поговорим, най-лесно е да подчиним детето. Защото шамарът всъщност е желание да доминираш, да подчиниш. Той не е възпитание, а дресировка“, посочва психологът Младен Владимиров.

Двойният стандарт между думите и действията на възрастните директно формира поведението на подрастващите. Децата копират реалните постъпки на родителите си, а не техните морални наставления.

„В транспортната психология има изследвания, които показват, че ако на едно дете се обясняват правилата за движение по пътищата, но родителят му пресича на червено, то също ще продължи да го прави, когато порасне - както като пешеходец, така и като възрастен участник в движението“, дава пример Калина Крумова от Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“.

Конкуренция и отчуждение в класната стая

Пренесена в училищната среда, липсата на емоционална опора в семейството се трансформира в борба за надмощие между връстниците. Педагозите наблюдават остър дефицит на емпатия при децата в прогимназиална и ранна гимназиална възраст.

„Между 10 и 15 години, колкото и да съществуват приятелства между децата, липсва подкрепа. По-скоро има конкуренция. Всеки се опитва да бъде забелязан и понякога жертва приятелствата в името на себе си“, коментира педагогическият съветник Мария Михайлова.