Източните капитали бетонират влиянието на Будапеща на Балканите

Към 19:45 часа днес, броени минути след публикуването на мащабен международен анализ, става ясно, че митът за икономическия триумф на унгарския премиер Виктор Орбан прикрива сложна мрежа от зависимости, чиято цена плащат европейското единство и националните интереси на България. Докато Будапеща се превръща в основен вход за китайски стратегически инвестиции в Европа, оста Скопие – Белград – Будапеща открито работи за изместване на геополитическия баланс на Балканите, показва анализ на Димитър Русков, цитиран от БГНЕС.

На пръв поглед унгарската икономика получава мощна инжекция от азиатски капитали, превръщайки се в производствен хъб за батерии и електромобили. Този успех обаче има своята скрита цена. Заради системни проблеми с върховенството на закона, Брюксел замрази милиарди евро от европейските фондове, което принуди правителството да сключва мащабни заеми с Пекин. По този начин се залага дългосрочната стратегическа автономия на страната, а фактическото индивидуално потребление в Унгария за 2024 година остава 27% под средното за ЕС, изравнявайки се със стандарта в България и Румъния.

Антибългарската ос в Северна Македония

Освен вътрешните дисбаланси, външната политика на Будапеща нанася директни удари по българските позиции в региона. С активната координация на Сърбия и Унгария, изграждането на стратегическия Коридор 8 беше неглижирано от властите в Скопие за сметка на Коридор 10. По-големият риск се крие във финансовата архитектура – унгарски компании и банки, опериращи с източни капитали, финансират мащабна медийна мрежа в Северна Македония, която системно прокарва антибългарска и антиевропейска реторика.

Намесата на Унгария в европейските институции в полза на Скопие и във вреда на София пролича кристално ясно през юни 2025 година, когато с гласовете на партия ФИДЕС бяха блокирани български поправки в доклада на Томас Вайц за напредъка на Северна Македония.

Демографска криза и политически хоризонт

Успоредно с геополитическите маневри, вътрешнополитическата легитимност на правителството започва да ерозира. Въпреки огромните държавни разходи за стимулиране на раждаемостта, коефициентът на плодовитост в страната спадна до 1,31 деца на жена през 2025 година, а емиграцията на млади специалисти към Западна Европа се ускорява.

Предстоящите парламентарни избори очертават сериозна промяна, тъй като опозицията, водена от Петер Мадяр, трупа солидна преднина. "Илюзията за „успешния Орбан“ прикрива демографски спад, емиграция, икономическо изоставане и стратегическо обвързване с антиевропейски съюзи," констатира Димитър Русков, цитиран от БГНЕС.