На 4 декември църквата почита Св. вмчца Варвара и Преп. Йоан Дамаскин.

Света Варвара е покровителка на починалите от внезапна смърт - тези, които са нямали време да се покаят и причестят.

Тя е родена в семейството на аристократ езичник от Илиопол и се е отличавала с особена красота. Запознава с християни и приема свето кръщение, но когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт.

По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието гласи, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – двамата са поразени от мълния. През VI век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол.

Според легендата мълниите, с които поразила своите палачи, я правят покровителка на огъня, гръмотевиците и пожарите, а по-късно и патрон на артилеристите.

В някои райони на страната Света Варвара е приемана за покровителка на болните деца, по-специално на заболелите от дребна шарка, затова и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве "къпани" питки. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.

На други места Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. На този ден се извършвал и магически ритуал на кокошките. Стопанката им хвърляла в ограден с въже кръг зърна царевица и казвала: "Яжте, съберете се, да не ходите по чужди дворове да се губите."

Празникът се нарича още Женска Коледа, тъй като девойките се пременявали, обикаляли домовете и пеели песни за здраве. Този ден е натоварен с предричания в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.

В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на Света Варвара – Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември), има поговорка: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща".

Частица от мощите се намира в софийската църква “Свето Преображение”.

Имен ден празнуват: Барбара, Варвара, Варвардан