Почина русенския хореограф Мъгърдич Карекинович
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0
Творецът оставя трайна следа във фолклорното танцово изкуство на региона
Изтъкнатият русенски хореограф и дългогодишен ръководител на фолклорни състави Мъгърдич Астхигян (Карекинович), познат на поколения като „Мъги“, е починал. Скръбната вест бе съобщена от читалището в село Николово, където творецът посвещава близо две десетилетия от живота си на обучението на млади таланти. Поклонението пред паметта му ще се състои този петък, 9 октомври, от 10:00 часа в гробищен парк „Басарбово“.
Любов към българския фолклор
В продължение на 19 години Мъгърдич Астхигян е неизменна част от културния живот на село Николово. Под негово ръководство са създадени Детски танцов състав „Липниче“ и Танцов клуб за народни хора „Настроение“. От местната културна институция подчертават, че той е вложил цялата си любов, професионална компетентност и търпение в работата с децата, които са го наричали с уважение „господине“.
Съставите, ръководени от него, са се изявявали успешно на международни фестивали в Истанбул, Денизли, Яш и Дева, както и на редица сцени в България. Според източника, най-голямото отличие за възпитаниците му е завоюваното второ място на Националния детски танцов конкурс в Разград в условията на силна конкуренция. В богатия им репертоар са били включени знакови произведения като „Русчуклийска празнична сюита“, „Добруджанска сюита“, „Шопска сюита“, „Батинчета“ и „Любовта на майстора“.
Създател на студио „Зора“ и фестивали
През 2011 година хореографът става съосновател на танцовия клуб „Настроение“ и поставя началото на Танцовия фестивал-надиграване „Да се хванем на хорото, на Текето под небето“.
Професионалният път на Мъгърдич Астхигян е дълбоко свързан и с Русе, където неговите пораснали възпитаници го последват в новосъздадената формация при Общински младежки дом „Зора“. Той изгражда студиото като състав с разпознаваем облик и го ръководи до 2024 година, държейки винаги на високите стандарти и безкомпромисната автентичност в хореографията и костюмите.
„Кончината на този голям човек е болезнена загуба, както за семейството му, така и за нас в читалището и на неговите възпитаници от село Николово. Тук той никога няма да бъде забравен, защото завинаги запали искрите на любов към фолклора, към родното, към танца, който продължава да гори до днес“, пишат в прощалното си слово от читалището.
