- Г-н президент Плевнелиев, върху още един политик се стовари най-смазващата възможна трагедия, през която минахте и вие...

- Като ми питате, веднага се просълзявам. Това е най-жестоката трагедия, която някой може да изпита...

Позволих си да изпратя есемес на Ивайло Московски, когото обичам и уважавам. Написах му, че ако има някой, който може да ги разбере, това съм аз, защото минах през същата трагедия. Че е важно да останат силни, да останат заедно и да повярват, че детето не умира, то просто отива в друго измерение. Важно е да повярват, че то остава техният ангел пазител. То е с тях и продължава да бъде с тях. И е важно да си дадат сметка, че тази възможно най-голяма болка трябва да ни научи как да живеем. Както направих аз, позовавайки се на детската мъдрост, написана на подаръка сърце, който получих от тежко болно дете, преди да загубя своето - историята, която споделих пред вас в интервю в края на мандата си. И оттук нататък родителите Московски трябва да се научат да живеят - и с болката, но и с доброто, и с приятелите си, и с другото си прекрасно дете. Да бъдат силни, да бъдат заедно и да покажат, че и най-голямата трагедия няма да ни сломи и че смисълът остава. А и детенцето, в което и измерение да е, продължава да бъде част от този смисъл.