На 16 октомври църквата почита Св. мчк Лонгин стотник, който присъствал при възкресението на Христос.

При кръстната смърт на Спасителя настанал мрак и земята се разтресла, скалите се разпукали. Цялата природа се ужасила. Ужасил се и стотникът, който заедно с войниците бил на пост около Кръста, и извикал: Наистина Божи Син е бил Тоя Човек!

Този бележит стотник се казвал Лонгин.

ПРЕДАНИЕ ЗА СТОТНИКА, ПРОБОЛ РЕБРОТО НА ИСУС ХРИСТОС

Денят, в който Христос предаде „духа“ Си, е бил петък, преди юдейската пасха. Но тъй като е наближавала събота, която е била „велик ден“ за евреите (т. е. празникът пасха, празнуван на постоянна дата, но в различен седмичен ден, в тази година се е падал в съботен ден, както отбелязва св. ев. Йоан, 19:31 – бел. ред.), не е било възможно да чакат разпнатите да умрат. Затова е била издадена заповед да им бъдат счупени костите на краката. Мъчително и за разпънатите, и за близките им, които са ги гледали отстрани.

Краката на двамата разбойници са били счупени, а когато дошъл ред на Христос, римският стотник възпира войника и с копието си пробожда реброто на Иисус. Оттам бликва кръв и вода, доказвайки, че Христос е умрял.

Кръвта и водата падат на лицето на стотника и той веднага е излекуван от своя стара болест. Неговите болни очи били излекувани.

Кой е бил този стотник, който се изобразява винаги до разпънатия Христос?

Името му не е записано в Евангелието, но той е останал в историята с името Лонгин от гръцката дума „копие“ (лонхи), т. е. Лонгин е бил този, който е пробол Христос с копието си. 

След погребението на Исус Лонгин пак стоял на стража при Гроба Господен.

Той станал свидетел на Христовото възкресение. Тогава той вече изцяло повярвал в богочовека заедно с другите двама войници, които били с него на стража.

Когато първосвещениците и старейшините еврейски предложили на войниците пари, за да говорят, че уж безжизненото тяло било взето от Христовите ученици, Лонгин не взел парите и открито свидетелствал за възкресението на Господа.

Пилат и еврейските началници силно негодували срещу него. Те не могли да се помирят с това, че Лонгин бил най-старши от войниците, дори известен на римския император. А ето, че сега е станал вестител на Възкресението. Те търсели начин да го погубят. Но той се отдалечил от тях и напуснал службата си.

Лонгин приел свето Кръщение заедно с другите двама войници. След това отишъл в Кападокия, където успешно проповядвал словото Божие. След години се настанил в имението на баща си и там прекарвал в пост и молитва.

Слухът за успешната проповед на Лонгин дошъл до еврейските началници. Те уговорили Пилат Понтийски да напише донос до императора и да обвини Лонгин в това, че той, като напуснал военната си служба, възбудил народа против Рим. Озлобените врагове на християнството всякак си стараели да убедят император Тиберий да осъди на смърт Лонгин и другите двама войници. Най-после успели.

Главата на Лонгин била отсечена. По заповед на Пилат била донесена в Йерусалим и хвърлена вън от града на едно бунище.

След много време една сляпа жена, която търсела нещо в бунището, намира главата на св. Лонгин и щом я докосва, веднага проглежда.

Главата, върху която се е изляла кръвта от честнòто Тяло на Христос, вече е била източник на изцеление.

Така стотникът с другите двама бивши негови войници получават венеца на мъченичеството