Държавата раздели възрастните на бедни и по-бедни преди празниците

Над 1,6 милиона български пенсионери ще получат великденски добавки заедно с априлските си пенсии, но вместо радост и облекчение, мярката предизвиква гняв и усещане за дълбоко унижение. Решението на правителството да раздели възрастните хора на категории спрямо прага на бедност е поредното доказателство за неработещата социална система. Според русенката Валентина Стойчева този подход е показателен за структурната нищета в страната, при която годините след пенсиониране се превръщат във време за физическо оцеляване, а не за спокоен живот.

Унизителното разделение

По решение на Министерски съвет от 11 март тази година, Националният осигурителен институт ще започне изплащането на добавките от 7 април. Одобрената схема предвижда по 50 евро за възрастните с доходи до официалната линия на бедност от 390,63 евро (764 лева). Останалите пенсионери, чиито доходи достигат до минималната работна заплата от 620,20 евро, ще получат едва по 20 евро помощ за празника. За покриването на тези разходи хазната е осигурила 57,8 милиона евро.

Според Валентина Стойчева, чието мнение бе публикувано в "Ретро.бг", този подход е крайно несправедлив. "И ако пенсионерът с 400 евро е беден, този с 630 богат ли е? Ако единият мизерства, другият охолно ли живее?", пита риторично тя. Русенката категорично заявява, че реалното разслоение сред възрастните у нас вече не е на бедни и богати, а на "бедни, по-бедни, безнадеждно бедни". Тя подчертава, че хората са заставени ежедневно да избират между качествена храна, отопление и животоспасяващи лекарства.

Социалният капан на преизчисляването

Дълбокият проблем обаче надхвърля самото разделение на сумите. Разследване на Dunavmost показа, че системата крие опасен "социален капан" за най-уязвимите. Когато Националният осигурителен институт преизчисли пенсия, чийто реален размер е под гарантирания държавен минимум от 630,50 лева, обещаната добавка често се "поглъща" от административната разлика и реално изобщо не достига до джоба на пенсионера. Статистиката е категорична – средното реално увеличение от последното преизчисляване е било символичните 11 лева, които напълно се обезсмислят на фона на кумулативната инфлация в страната.

Тъжната статистика на оцеляването

Цифрите зад празничния пиар на институциите са стряскащи. Над 856 000 български пенсионери – или над 41% от всички възрастни хора у нас – живеят официално под прага на бедност. Общият брой на хората, които се опитват да оцелеят с доходи под минималната работна заплата, надхвърля 1,6 милиона души.

Провалът на пенсионния модел се доказва и от факта, че все повече възрастни са принудени да работят, докато здравето им го позволява. Данните сочат, че броят на работещите пенсионери е скочил с над 51% за последните шест години.

Въпреки че на 17 март Народното събрание прие законови промени, с които великденските и коледните добавки се превръщат в постоянна и задължителна годишна практика, това не решава фундаменталния проблем. Както отбелязва Стойчева, българите са заставени да приемат, че "преди в джобовете ни дрънкаха стотинки, сега дрънкат евроцентовете", превръщайки празниците в поредното напомняне за държавния провал.