Според духовния водач канонизирането изисква детайлно проучване

Тленните останки на цар Самуил бяха положени в мраморен саркофаг в столичната базилика „Света София“, като събитието бе почетено от българския патриарх Даниил, съобщават от БНТ. Според духовния водач държавата посреща костите на владетеля, който е отдал живота си за нея.

Духът на владетеля

Според патриарх Даниил най-важни в исторически план остават борбеният дух, мъжеството, смелостта и саможертвата на монарха. Той припомни, че въпреки смутните времена, Самуил не се е поблазнил веднага да се провъзгласи за цар, докато е бил част от комитския род.

„Цар Самуил е загубил живота си, България губи политическа независимост в онзи момент, но духът остава“, отбелязва главата на Българската православна църква, подчертавайки духовната сила на историческата личност.

Вярност и милост

Владетелят е служил две десетилетия като военачалник на цар Роман, преди народът да го избере за водач. „Това говори за едно уважение, за страх Божий и за вярност към царската власт, към царя“, посочва патриархът.

Той акцентира и върху човеколюбието на Самуил, което се доказва от пощадяването на неговия племенник, сключил съюз с византийците, както и от милостта към много военнопленници. „И докрай засвидетелства тази милост, това човеколюбие и не издържа при вида на ослепените му войници“, допълва патриарх Даниил.

Въпросът за канонизация

Относно възможността цар Самуил да бъде обявен за светец, духовният водач изразява предпазливост, като посочва, че подобен процес е сложен и изисква задълбочено проучване. „За светец - трудно е, защото трябва да се проучат точно нещата“, обяснява той.

Въпреки че монархът е притежавал силен патриотизъм, борбеност и държавност, признаването на святост изисква абсолютна чистота на сърцето и отдаденост единствено на любовта към Бога – обстоятелство, което според патриарха подлежи на много внимателна преценка.