Счупена ръка и следи от полиомиелит разкриват изследванията на костите на цар Самуил

Цар Самуил е имал счупване на едната ръка, а обстойните антропологични изследвания на останките му показват и следи, които експертите свързват с прекаран полиомиелит. Новите детайли за физическото състояние на българския владетел бяха огласени от гръцките медии в навечерието на историческото предаване на костите му в България.

Златната коприна на владетеля

Заедно с черепа и костите на царя, гръцката държава ще предаде на България и една изключително рядка находка – савана, с който е било обвито тялото на Самуил. Златотъканата копринена тъкан датира от Х–XI век и е запазила богатата си украса. По плата ясно се различават редици от медальони и изображения на птици, за които се предполага, че са соколи. Тези мотиви са били силно характерни за тъканите и официалните облекла на най-високопоставените личности във византийския свят и свидетелстват за статута на погребания.

Освен тленните останки на цар Самуил, в София ще пристигне и останалият антропологичен материал от общо четирите погребения, разкрити през 1965 година от археолога Николаос Муцопулос в базиликата „Свети Ахил" на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро. Българската държава смята, че сред тях са и костите на Самуиловия син и наследник Гавраил Радомир.

Военен полет до София

До този момент безценните за родната история находки се съхраняваха при строги условия в Музея на византийската култура в Солун. Транспортирането им до България ще бъде извършено със специален полет на военен транспортен самолет.

След пристигането си в столицата, останките на цар Самуил ще бъдат положени в специално подготвен саркофаг в старинната базилика „Света София". Очаква се гражданите да имат възможност да посрещнат тленните останки на площад „Батенберг", откъдето ще започне тържествена процесия към храма.

Цената на завръщането

Историческото завръщане на костите се случва повече от 60 години след тяхното откриване и е резултат от безпрецедентна размяна между София и Атина. Официалните протоколи за взаимно предаване на ценностите ще бъдат подписани в Солун на 3 октомври.

От своя страна България предоставя на гръцката държава 48 църковни реликви – основно богослужебни съдове, мощехранителници и обкови на евангелия. Те са били пренесени у нас през 1917 година по време на Първата световна война от манастирите „Панагия Икосифиниса", „Свети Йоан Предтеча" край Серес и от Серската и Нигритската митрополия. Реликвите бяха транспортирани в Солун в края на септември под надзора на директора на Музея на византийската култура Флора Караяни и ще бъдат върнати на оригиналните им места след кратка изложба.