Изборът премина на фона на отсъствието на "Възраждане" и разделен вот в АПС

Народното събрание избра досегашния председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мария Филипова за заместник-омбудсман на Република България. Нейната кандидатура беше приета със 128 гласа "за", 56 "против" и 6 "въздържал се" след близо едночасови дебати, доминирани от опасенията на опозицията, че този избор е стъпка към предварително подготвен служебен премиер.

Кандидатурата на Филипова, издигната от омбудсмана Велислава Делчева, получи подкрепа от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, "ДПС-Ново начало", БСП и "Има такъв народ". Против се обявиха от "Продължаваме промяната – Демократична България", МЕЧ и "Величие", а депутатите от АПС гласуваха разнопосочно. Парламентарната група на "Възраждане" не взе участие в гласуването.

Основен мотив за критика: "Домовата книга" на президента

Основният фокус на дебатите в пленарната зала не беше насочен толкова към професионалните качества на Мария Филипова, колкото към политическото значение на позицията, която заема. След последните промени в Конституцията, заместник-омбудсманът е една от малкото фигури, измежду които държавният глава може да избира за министър-председател на служебно правителство.

От опозицията изразиха съмнения, че изборът е предрешен и целта е именно г-жа Филипова да бъде "удобен" кандидат за бъдещ служебен премиер. Те разкритикуваха процедурата и заявиха, че тя създава предпоставки за политическо овладяване на иначе независима институция.

Коя е Мария Филипова?

Мария Филипова е юрист с дългогодишен административен опит. Преди да оглави Комисията за защита на потребителите, тя е била заместник-председател на Комисията за финансов надзор, а в кариерата си е работила и като експерт в Министерството на правосъдието. Номинацията ѝ беше внесена официално в Народното събрание на 18 август от националния омбудсман Велислава Делчева.

С този избор институцията на омбудсмана е напълно окомплектована, след като самата Делчева беше избрана на поста през юли тази година, слагайки край на дълъг период, в който институцията беше без титуляр.