Свидетели разказват за огнения капан, в който изгоряха 40 души

Кран-Монтана, Швейцария. "Видях хора да горят от глава до пети, вече нямаха дрехи по себе си. Беше шокиращо." Това са думите на мъж, опитал да спаси брат си от огнения ад в бар "Le Constellation". Докато Швейцария потъва в траур, започват да излизат смразяващите разкази на онези, които успяха да се измъкнат от "ковчега" в новогодишната нощ.

Трагедията, отнела живота на най-малко 40 души, не е просто инцидент, а хроника на ужаса, разиграл се за секунди пред очите на стотици празнуващи.

"Всичко стана за 10 секунди"

Френските туристки Ема и Албан описват момента, в който празникът се превръща в кошмар. "Беше абсолютна паника, всички крещяха. Сервитьорка се качи на раменете на колега с бутилки шампанско и фойерверки. Тя беше твърде близо до тавана... за няколко десетки секунди целият таван пламна. Всичко беше от дърво".

Скоростта на огъня е била толкова голяма, че много не са успели дори да реагират. "Пламъците бяха на метър от нас. Ако не бяхме побягнали веднага, щяхме да сме ранени или мъртви".

Капанът на "единствения изход"

Най-страшните свидетелства идват от момента на евакуацията. Тесните стълби и единственият изход са превърнали бара в смъртоносен капан.

"Бяхме натрупани един върху друг, някои хора горяха, до нас имаше и мъртви". Този разказ на служител от заведението рисува картина на абсолютен хаос.

Медицинско лице, оказало се на мястото на инцидента, прави най-страшното сравнение: "Беше като в Батаклан, но без огнестрелните оръжия. Имаше хора, лежащи навсякъде. Всички бяха обгорени. Млади хора се опитваха да правят сърдечен масаж".

В отчаянието си хората са чупили прозорци с голи ръце и маси, за да избягат. "Изходът беше твърде малък за броя на хората. Някой счупи прозорец, за да могат хората да излязат".

"Синът ми можеше да е там"

Отвън, родители и близки преживяват свой собствен ад в неизвестност. Пол Мартинс, живеещ в курорта от 24 години, споделя със сълзи на очи: "Синът ми можеше много добре да е вътре. Той беше с приятелката си, трябваше да отидат там. В крайна сметка не стигнаха. Когато се прибра, беше в шок".

Друга майка, Мина, разказва през сълзи: "Снощи беше чиста случайност, че той не беше там. Но сервитьорката, която познава и която го обслужва всеки път... за съжаление тя си отиде".

Докато телата на жертвите са толкова обгорени, че идентификацията им ще отнеме дни, в социалните мрежи и форумите се появяват разкази, които трудно могат да бъдат четени спокойно. "Деца губеха парчета кожа и косата си, крещейки от болка в студа, защото всичките им дрехи бяха изгорели".

Това са гласовете на една трагедия, която можеше да бъде предотвратена, ако жаждата за "шоу" не беше надделяла над здравия разум.