Шофьор, който откаже да бъде проверен и за алкохол, и за наркотици, извършва две самостоятелни нарушения и му се налагат две отделни наказания. Това прие Върховният административен съд (ВАС) в ново тълкувателно решение (пълния текст на решението виж тук)

Точната формулировка на диспозитива му гласи: „Отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания“, пише  Lex.bg

Както „Лекс“ писа, тълкувателното дело беше образувано по искане на главния прокурор Иван Гешев, който установи, че върховните съдии са разделени в тълкуването си на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Разпоредбата предвижда: „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“.

А различното тълкуване на съдилищата идва от използвания от законодателя израз „и/или“ (повече за противоречията в практиката виж тук).

Преди да дадат задължителното си тълкуване върховните съдии посочват, че нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща и предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Тези забрани могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за употреба и концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

„Граматическият анализ и използваната законодателна техника чрез въвеждане в текста на разпоредбата на алтернативните съюзи „и/или“, свързващи отделните изрази, ясно и недвусмислено показват нормативно закрепеното разграничение, използващо за база различния предмет на проверката/изследването. В първия случай се проверява/изследва употребата на алкохол и концентрацията му в кръвта на водача, а във втория – употребата на наркотични вещества или техни аналози. В зависимост от поведението си водачът може да формира отказ за извършването на проверка/изследвания за установяване на концентрацията на алкохол или отказ за установяване наличието на наркотични вещества или обективираните откази да бъдат насочени към двете проверки/изследвания“, пише ВАС.

В решението се напомня, че според преобладаващото мнение в медицинската наука водачът е в пияно състояние, когато по време на произшествието в кръвта му има алкохолно съдържание, не по-малко от 0,50 промила. За наркотиците пък законът не поставя праг, а употребата им е напълно забранена, т.е. действа принципът на т. нар. нулев толеранс.

„Тези две различни и самостоятелни проверки служат за установяване на две различни противоправни деяния – административно нарушение при управление на МПС, трамвай или самоходна машина при концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда, уредено в ЗДвП, и престъпление при установена употреба на наркотици (техни аналози), както и при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. При наличие на две отделни противоправни деяния, отказите на водача да бъдат извършени проверка/изследване за установяването им също осъществяват съставите на две отделни нарушения“, заявява ВАС.