През 80-те години във вътрешността на България можеше да се лети до 7 летища

България е имала изключително развита мрежа за вътрешни въздушни съобщения до 1990 година, когато БГА „Балкан" е обслужвала редовни целогодишни самолетни линии до седем български града - Варна, Бургас, Силистра, Търговище, Русе, Горна Оряховица и Видин. В различни периоди са се изпълнявали и полети от София до Стара Загора, Пловдив и Плевен, както и от Горна Оряховица до морските ни градове.

Гъстата вътрешна самолетна мрежа в България се обяснява основно с планинския релеф на страната и липсата на скоростни автомобилни пътища по онова време. Преди изграждането на съвременните магистрали, пътуването от София до Варна със съветските автомобили е отнемало поне 8-10 часа, а до Видин, въпреки че е на едва 211 километра от столицата, с автомобил или влак се е пътувало около 5 часа.

Вътрешните полети - цени и дестинации

През 80-те години на миналия век цените на самолетните билети са били следните:

• София – Варна: 22 лева
• София – Бургас: 20 лева
• София – Силистра: 22 лева
• София – Търговище: 16 лева
• София – Русе: 16 лева
• София – Горна Оряховица: 12 лева
• София – Видин: 11 лева

За сравнение влаковият билет втора класа София – Варна с редовна цена е струвал 10.50 лева. Въпреки че тези цени изглеждат ниски, трябва да се има предвид, че обичайната начална заплата на висшист по това време се е движела между 150 и 200 лева. За едно тричленно семейство, пътуващо със самолет до морето, разходите са възлизали на около 120 лева за отиване и връщане, което е било значителна сума спрямо тогавашните доходи.

Как се купуваха билети в докомпютърната ера

Купуването на самолетен билет през онези години е било цяло приключение. Бюрото на БГА „Балкан" за вътрешни линии е било разположено на софийската улица „Софийска комуна" 10 (днешната улица „Княз Александър"). Пред вратата на бюрото от ранна сутрин са се извивали опашки. Вътре на отделни гишета са се продавали билетите за различните направления, като информацията за полетите е била изписвана на хартиен лист.

Всеки пътник е бил записван в специална тетрадка под пореден номер и е получавал ръчно написан билет от служителката. За бързина, често имената на градовете са били съкращавани: София – „Сф", Варна – „Вн", Бургас – „Бс", Видин – „Вд" и т.н. Загубването или забравянето на хартиения билет е създавало сериозни проблеми – без този документ просто не е било възможно да се лети.

Интересна особеност е била и невъзможността да се закупи билет и за обратния полет от София. Пристигналият в който и да е град със самолет често е трябвало веднага да отиде в местното бюро на „Балкан", за да си осигури билет за връщане. Затова въвеждането на видеорезервационната система „Габриел" е било посрещнато с голям ентусиазъм.

Самолети и продължителност на полетите

През лятото до Варна и Бургас е имало над 20 полета дневно с различни типове самолети, с които БГА „Балкан" е разполагал. Най-предпочитани са били по-големите и бързи машини като „Ту-154" и „Ту-134", но при липса на места, пътниците са се съгласявали да летят и с „Ан-24". По тези линии са летели също „Ил-18" и „Як-40".

Продължителността на полетите е била приблизително следната:

• София – Варна с „Ту-154": 35 минути
• София – Варна с „Ту-134": 40 минути
• София – Варна с „Ил-18": 50 минути
• София – Варна с „Як-40": 45 минути
• София – Варна с „Ан-24": 1 час и 15 минути

До другите градове времетраенето е било: от София до Видин – 35 минути, до Русе – 45 минути, до Горна Оряховица – 40 минути, до Силистра – 1 час и 10 минути, до Търговище – 50 минути.

Честота на полетите и актуална ситуация

До Видин целогодишно са се поддържали два полета дневно, до Горна Оряховица и Русе – по три полета, до Търговище (обслужващо и Шумен, и Разград) – между 3 полета през зимата и 5-6 през лятото, до Силистра – 2 полета.

Днес ситуацията е коренно различна – летищата в Русе, Видин, Горна Оряховица, Силистра и Търговище не обслужват редовни пътнически полети, а България вече не разполага с развита мрежа за вътрешни въздушни съобщения.