Експерти обясняват всичко, което трябва да знаем за преминаването към европейската валута

В първото издание на рубриката „Еврото – въпроси и отговори" на предаването „Здравей, България" по NOVA, журналистите потърсиха отговори на най-често задаваните въпроси относно предстоящото въвеждане на еврото. Темата предизвиква основателно притеснение сред българите относно запазването на сегашния курс и възможните злоупотреби с цените.

Може ли да се промени курсът лев-евро?

Един от първите въпроси, получени от зрител, е дали е възможно в последния момент при преминаването, курсът да не е 1.95583, а да стане 2.95 или дори 3.95. Чисто теоретично промяна в съотношението лев-евро е възможна, но на практика това няма как да се случи по няколко причини:

• България вече е в "чакалнята" на еврозоната при настоящия курс
• Курсът не може да се промени без българско съгласие
• Българският парламент отдавна е гласувал, че единственият курс, при който ще въведем единната валута, е сегашният - 1.95583

Как ще изглеждат доходите в евро?

След превалутирането, минималната пенсия от 630,60 лева (предвидена за януари догодина) ще стане малко над 322 евро, а средната пенсия - 498 евро. Текущата минимална заплата от 1077 лева ще се превърне в малко над 550 евро, а средната заплата - 1175 евро.

При закръглянето на доходи важи правилото, че ако третият знак след точката е по-голям от 0, вторият се закръгля нагоре. За разлика от цените, при които не се допуска закръгляне нагоре, според БНБ работодателите могат да закръглят заплатите - например до 551 евро или 1176 евро.

Кога ще видим двойни етикети?

Етикети с цени едновременно в лева и в евро трябва да започнем да виждаме един месец след като се вземе окончателното решение за въвеждане на еврото. Ако приемем, че Европейската комисия и Европейската централна банка дадат зелена светлина в началото на юни, а окончателното решение бъде обявено през юли, това означава, че двойните етикети ще се появят още от август.

Важните срокове са:

• До декември 2025: плащаме само в левове, но виждаме цените и в двете валути
• През януари 2026: ще може да се плаща и с левове, и с евро
• От 1 февруари 2026: остава само еврото като платежно средство

Как ще се закръглят цените?

При цените правилото за закръгляне указва, че се закръгля нагоре, ако третият знак след запетаята е 5 или повече. Например:

• Хляб за 2 лева ще струва 1 евро и 2 цента
• 10 яйца за 6 лева ще струват 3 евро и 7 цента

Голямо е притеснението на хората, че закръглянето може да изглежда по-различно - например кофичка кисело мляко да стане просто 1 евро, а свинското месо - 9 евро. За такива неправомерни закръгляния обаче са предвидени сериозни глоби за търговците:

• При първо нарушение: между 600 и 7000 лева
• При второ нарушение: до 14 000 лева

Ще се вдигне ли допълнително инфлацията?

Съществува притеснение, че след влизането ни в еврозоната банките ще се окажат с много свободни пари, които ще се излеят под формата на кредити и така ще се повиши инфлацията.

В момента банките в България са длъжни да заделят като резерв 12% от всеки влог. След въвеждането на еврото ще важат правилата на ЕЦБ и задължителните резерви ще се намалят до 1%. Това ще освободи около 15 милиарда лева.

БНБ обаче не очаква този огромен ресурс да се излее на пазара. По-вероятно е средствата да продължат да се държат при тях, за което банките ще получават и лихва. Опитът на Хърватия показва, че по-голямата част от освободените средства са останали в централната им банка, а ръстът при жилищните и потребителските кредити се е запазил както преди присъединяването.

Според експерти, банките и в момента имат достатъчно свободни пари за отпускане на заеми, затова е малко вероятно да се стигне до изливане на всички тези средства като кредити. Ако това беше необходимо, те биха вдигнали лихвите по депозитите, за да привлекат повече средства.

Съществува опасение, че 15-те милиарда могат да се насочат към банките-майки, но това се контролира от централната банка. Освен това няма логика търговска банка да иска да намали капитала си. По-вероятно е тези освободени средства да се дадат на банките-майки като заем, а те да спечелят от лихвата.