Институциите блокират националния антираков план и превенцията

Националният раков регистър е готов, но не функционира, а антираковият план на страната остава изцяло на хартия, съобщават от БТА. Тревожната картина бе очертана от водещи медицински специалисти преди откриването на седемнадесетата онкологична конференция МОРЕ 2026, която започва днес в София под егидата на Съвместната онкологична национална мрежа.

Блокирани данни и институционално мълчание

Липсата на работещ регистър лишава държавата от точни национални данни, което блокира всякакви адекватни политики за превенция. Магистър-фармацевтът Ивайло Петров, координатор на Националния хъб на Мисията срещу рака, подчертава, че въвежданата в Националната здравноинформационна система информация е крайно недостатъчна. "Новият раков регистър е готов, отговаря на европейските изисквания, но не е пуснат в действие", отбелязва експертът.

Движението зад Националния хъб очаква официално признаване, за да започне реална работа по европейските стандарти, допълва председателят на организационния комитет доцент Димитър Калев. Институциите обаче напълно неглижират процеса. "Имаме мълчание от страна на институциите в рамките на 204 дни по отношение на тяхното включване в Българския национален хъб", казва Петров. Специалистите определят това отношение към болните като крайно неморално и все още чакат отговори от министерствата на здравеопазването, образованието, иновациите и социалната политика.

Липса на скрининг и прекъснат път на пациента

Конференцията акцентира върху рака на черния дроб чрез първото национално ръководство, включващо фармакоикономика. Въпреки че заболяването засяга едва около 7 процента на 100 000 души, разпространението му в Европа расте стремително. Според доцент Калев едва между 15 и 17 процента от пациентите преживяват пет години след диагнозата. "Превенцията, скринингът и грамотността са основните стълбове, които Европейската комисия заложи в Мисията срещу рака, а тези стълбове в България липсват и българската онкология е конус с глинени нозе", категоричен е лекарят.

Трансплантациите остават най-ефективното средство за лечение, но системата у нас продължава да буксува. "Трансплантационната програма страда заради най-ниското в Европа ниво на откриване на донори", посочва професор Ивелин Такоров от Военномедицинска академия, определяйки проблема като тежко институционален.

В сферата на генетиката ситуацията също е критична. Според доцент Драга Тончева от Българската академия на науките страната разполага с таргетни терапии и лаборатории, но пътят на пациента е напълно фрагментиран и прекъснат. "Има нова процедура за пациентите с онкологично заболяване и заплащана от здравната каса на стойност 25 евро, което е крайно недостатъчно", предупреждава специалистът. Тя припомня, че около 10 процента от онкологичните заболявания имат генетична предразположеност и адекватната ранна диагностика при родственици може да спаси животи.