Земетресението в Солун е освободило част от енергията и едва ли в скоро време се очаква на това място да има ново.

Това каза Професор Емил Ботев, ръководител на Департамент „Сеизмология“ в Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките (БАН) в интервю за Агенция „Фокус“ по повод земетресението на 95 км. югоизточно от Солун с магнитуд 4.9 по скалата на Рихтер, станало в ранните часове на 21 април.

„Възможно е, обаче, да има натрупване на напрежение в съседство. Тоест, между Самотраки и Халкидики, където морското дъно е значително по-дълбоко, ние го наричаме ров, вече няма подпъхване на океанската земна кора на Егейската микроплоча под Родопския Масив. При тяхното сблъскване е имало активно разбутване на мантийното вещество на магмата в дълбочина, от което са се образували вулкани“, допълни още той.

„Известно ви е, че последният вулкан на територията на нашата страна е тъкмо в това направление – в югозападна България до Рупите – така наречената Кожух планина, която е част от една кратерна система. Но това подпъхване е затихнало преди милиони години. В момента подпъхването става далеч на юг – при о-в Крит и южните покрайнини на Егейско море, където океанската кора на Средиземно море се подпъхва под Егейската микроплоча и там стават много по-често и по-силни земетресения.

В този район са възможни размествания в следствие на придвижването на северната част на Егейската микроплоча, която се придвижва от изток на запад със скорост от 10-15 мм годишно под натиска на Анадолската микроплоча, която пък се избутва от Арабската микроплоча“, каза още професорът.