Дългогодишният подмазвач Методиевич не поздрави вчера американския народ

Анализ на Иво Инджев в неговия БЛОГ

Пасува и остави президента Радев сам да го направи и да изпъкне още веднъж като водеща фигура в загубения двубой кой да води България по света и у нас . На следващия ден не пропусна обаче да поздрави полицаите с професионалния им празник и да им пожелае да не позволят да се завърне – цитирам го- милиционерщината (с която е генетично свързан и която никога не го е напускала дори и след като я е напуснал, за да не напуска Партията).

Така той възпроизведе вица за Първия ( Тодор Живков), който посетил заедно с Втория ( Милко Балев)  студентите от Софийския университет и обещал 10 стотинки увеличение на разходите за тяхното изхранване, докато преди това обещал на затворниците от Централния затвор цял лев увеличение за прехраната им. На учудването на Балев отговорил: “Ех, Милко, с тебе няма да ставаме тепърва студенти”.

Не е трудно да се разгадае поредната му проява на все по – нездрав разум. Уж санкциите на САЩ не го “касаеха”, но явно се е разпознал като тяхна мишена. Цупи се на американския народ за избраните от него политици и назначените от тях администратори. Страхува се от уточняването на онова изречение от официалното съобщение на Министерството на финансите на САЩ ( казват, че била най-влиятелната американска институция, апропо), в което се казва, че един български политик е взел подкуп. Което си беше нещо като друг виц – за кръстословицата, в която се искало да бъдат попълнени “двете имена на др. Тодор Живков”).

Точно той да каже, че е против завръщането на милиционерщината, която генералската му милиционерска бухалка закриляше дълго, поради което не си е тръгвала от България, е все едно чакалът да заклейми вълците за любовта им към агнешкото. Явно разчита на обратния прочит на историята на собственото си властване, каквато той я вижда в необратимо увреденото си съзнание на нарцистичен гербер .

Не в паралелен, а направо в парализиран ( поради основателните му страхове ) свят изживява последните си дни преди изборите на 11 юли силовият ни бивш премиер. Прекарва ги в режим на нарастващо демонстрирано слабоумие пред предопределената перспектива да бъде отново изолиран като опасно токсичен елемент от политическата система.

Може ли нормален човек да твърди, че е построил половин милиард километра магистрали и да не намери за нужно някак да се разграничи от казаното безумие? И къде се изпариха тълкувателите на неговите брътвежи, които с особен цинизъм се упражняваха години наред да ни се подиграват, че не сме достатъчно прости ( като тях), за да схванем простите му, но изключително мъдри слова?

Ами изявлението му с размахан пръст  към бъдещето в обкръжението на безмълвните му съратници на потъващия кораб Деница Сачева и Томислав Дончев, че повече никога няма да има лидер на Германия, Великобритания, Франция, който да се разхожда с български премиер в София? 

А подстрекаването на “гражданското общество” да бие с камъни политическите му противници?

Какво да кажем за самоубийствения му ход да се подмаже на Ердоган с отчаяната надежда това самоунижение да му помогне някак си да извиси падението му в очите на българските избиратели? Това ли му подсказва прословутата политическа интуиция, каквато му вменяваха дузина години наред цял екип от мазни негови публични ласкатели? 

Всеки болен има нужда от съчувствие, но здравенякът от Банкя е на път да лиши от основание за това все повече здравомислещи хора от собствения му антураж. Въпросът е дали ще прогледнат преди 11 юли, за да помогнат да бъде пенсиониран окончателно и безвъзвратно като управник или ще изтрезнеят чак след  като научат името (му) в рамките на онзи американски намек. Както и да видят как партията му е уличена с доказателства като шампион в купуването на гласове, а милиционерите му са подслушвали стотици български граждани, класифицирани като “превратаджии” само защото протестираха срещу неговото управление ( при това без камъни, с каквито той сега съветва следовниците си да бият противниците му).  

Едно не може да му се отрече: отново е номер едно, но в графата на политиците със склонност да се самонараняват. Можеше да бъде определена като форма на мазохизъм, ако не беше проява на обикновена глупост.