Изследване разкрива как туморните клетки се скриват от имунната система още в началния стадий

Международен екип от учени установи решаващ етап в развитието на рак на дебелото черво - момент, който определя как туморът ще се развива и разпространява. Открит е механизмът на "имунно бягство", при който раковите клетки успяват да се скрият от имунната система още в началния стадий на заболяването, съобщава БТА.

Изследването, публикувано в престижното научно списание "Нейчър джинетикс", сравнява този процес с "голямия взрив" във Вселената - колосално събитие, което задава посоката на бъдещото развитие. Точно както експлозията при раждането на космоса определя траекторията на галактиките, така и способността на раковите клетки да избягат имунния контрол определя как туморът ще се бори срещу лечението.

Как раковите клетки се маскират

Изследователите от Лондонския институт за изследване на рака, Fondazione Human Technopole в Милано и университета Chalmers в Швеция анализираха 29 пациента с рак на дебелото черво. Учените установиха, че туморните клетки нарушават работата на гените, които позволяват на имунната система да ги разпознава и унищожава.

"Някои тумори буквално се раждат лоши. Начинът им на взаимодействие с имунната система се определя много рано," обяснява проф. Тревър Греъм от Лондонския институт за изследване на рака.

След този критичен момент на "имунно бягство" способността на рака да се маскира остава до голяма степен непроменена през целия му растеж. Това означава, че ако се въздейства върху тумора на този ранен етап, шансовете за успех на имунотерапията се увеличават значително.

Епигенетични промени вместо мутации

Изследването разкри, че раковите клетки използват епигенетични промени - промени в начина, по който ДНК се "чете" за производство на протеини, вместо генетични мутации. Тези промени засягат производството на неоантигени - специални "червени флагове" на повърхността на раковите клетки, които привличат вниманието на имунните клетки.

Когато броят на неоантигените намалее, имунната система не може да разпознае тумора като заплаха и той продължава да расте безпрепятствено.

Значение за лечението

Понастоящем около 15 процента от диагностицираните с рак на дебелото черво реагират добре на имунотерапия или противоракови ваксини. За останалите 85 процента обаче тези методи са неефективни.

Откритието ще помогне на лекарите да прогнозират кои пациенти ще реагират по-добре на имунотерапия. Учените вярват, че комбинирането на имунотерапия с лекарства, които модифицират епигенома, може да накара раковите клетки да произвеждат повече неоантигени и така да станат видими за имунната система.

"Нашата надежда е тези открития да доведат до по-целенасочено, ефективно и ранно лечение," казва водещият автор на изследването д-р Естер Лакатош, математически биолог от университета Chalmers и университета в Гьотеборг.

Персонализирано лечение на бъдещето

Изследователите се надяват откритието да допринесе за създаването на персонализирано лечение, при което терапията е съобразена с индивидуалните характеристики на тумора на всеки пациент.

Ракът на дебелото черво е четвъртото по честота раково заболяване във Великобритания с около 44 100 нови случая годишно. В България колоректалният рак представлява първото по честота раково заболяване, като съставлява 15,5 процента от всички новодиагностицирани случаи на рак.