"Купонджията" дори обижда и псува полицаите дошли на проверка

Нощен тормоз, събуждащи се деца и старци, тревожни викове и силна музика - такава е картината, която изпълва живота на жителите на квартал "Родина" в Русе през последните нощи. Сега недоволството на хората ескалира, а главната роля в този нощен театър на абсурда играе "господинът", живущ в една от общинските къщи в квартала.

Анна Стомонякова, живуща в същия квартал, споделя във Фейсбук видео, което разкрива пълната картина на абсурдната ситуация.

Потресаващият случай отразява не само нежеланието на определени индивиди да живеят според обществените норми, но и неспособността на органите на реда да реагират адекватно на оплакванията. Две патрулки се появяват на място, но стоят бездействащи пред къщата, докато "господинът" продължава да псува и да обижда всички около себе си, включително полицаите.

"Спите ли? Моето семейство и най-вероятно голям процент от живущите в кв. Родина - НЕ СПИМ! Защото за пореден път "господата" живеещи в една от общинските къщи са решили да се забавляват до късно. Въпросният "господин" се напива безобразно през вечер и тормози със силна музика и крясъци всички живущи наоколо. Тази вечер обаче чашата преля, след като дойдоха две патрулки, той не спря да псува, обижда, дори отправи обиди към полицаите! А те стояха чинно пред къщата и не предприемаха никакви действия. Само не знам, за какво плащаме данъци? За какво подобни паразити живеят в общински жилища? Не можем да спим, а трябва да ходим на работа, за да могат "социално слабите" да пият, да гуляят, да се веселят с парите от нашия труд! Що за органи на реда имаме, ако бяхме една нормална държава всички виновни за този тормоз щяха да са в ареста на мига! Но неее, ние си траем и им се молим, а те публично уронват авторитета ни пред обществото! СРАМ и ПОЗОР!", възмущава се г-жа Стомонякова.

Този случай е символ на по-голям проблем в нашето общество – безотговорност и апатия от страна на някои граждани, и липса на ефективна реакция от страна на органите на реда. Ситуацията става още по-обидна, когато се има предвид, че лицето живее в общинско жилище, а другите трябва да работят усилено, за да поддържат такива "социално слаби" индивиди.

Ние, като общество, трябва да се попитаме: Докъде можем да стигнем с този подход към правоприлагането и социалната отговорност?

В този конкретен случай, нищо друго освен „СРАМ и ПОЗОР“ не би описало по-добре нашите чувства към онези, които трябва да ни защитават, но вместо това ни изоставят пред лицето на беззаконието и безразличието.