Липсата на материални щети успокои столичани след необичайната буря

Необичайно метеорологично явление изненада жителите на столицата и Западна България в последните почивни дни. Градушка с размер на грахово зърно, придружена от гръмотевици, се изсипа над отделни квартали на София в неделя следобед, 15 февруари. Въпреки че явлението е рядко за зимния сезон, експертите от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) са категорични, че то има своето логично научно обяснение и не е повод за паника.

Механизмът на "зимата буря"

Според главния асистент д-р Анастасия Стойчева от НИМХ, основната причина за аномалията е преминаването на студен атмосферен фронт, свързан със средиземноморски циклон. Процесът е започнал още сутринта в неделя, която се е отличавала с необичайно високи за сезона температури.

"По студения фронт, свързан с този циклон, се разви мезомащабна конвективна система над по-голямата част от Западна България," обясни д-р Стойчева, цитирана от bTV.

Именно рязката промяна в температурите е изиграла ключова роля. Топлият въздух от сутрешните часове се е издигнал бързо нагоре, където се е сблъскал с нахлуващия силен и студен вятър от циклона. Този термодинамичен конфликт е създал идеални условия за образуване на мощна купесто-дъждовна облачност.

Защо лед през февруари?

Синоптиците поясняват, че наличието на ледени кристали в облаците е стандартен процес, но рядко те достигат земята като град през зимата.

"Във всеки конвективен облак има и водни капки, и ледени кристали, и градови зърна с различни размери. В този случай в района на София градушката беше с размер пет милиметра," уточнява д-р Стойчева.

Явлението не е нанесло материални щети в столицата, но остава като любопитен пример за динамиката на времето, при която гръмотевични бури и градушки са възможни дори в средата на февруари. Подобни процеси бяха регистрирани и в други части на Югозападна България, където валежите бяха придружени от суграшица.

Прогнозата и рисковете

Макар градушката да бе кратка и безопасна за градската инфраструктура, резките температурни амплитуди крият рискове за селското стопанство, особено за ранните насаждения, които могат да бъдат подлъгани от "фалшивата пролет". Метеоролозите съветват да се следи внимателно прогнозата, тъй като динамичното време, характерно за прехода между сезоните, ще продължи да оказва влияние над Балканите.