Дъжд върху лед блокира страната от утре

Дългоочакваното затопляне, което започва от утре, носи скрита заплаха за шофьорите и пешеходците. След серията от ледени дни, при които температурите оставаха отрицателни дори по обяд, страната навлиза в период на опасна температурна инверсия. Това стана ясно от анализа на главен асистент д-р Красимир Стоев от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Механика на опасността

Навлизащият топъл въздух от юг ще се сблъска със силно изстудената земна повърхност. Валежите, които ще започнат като сняг, бързо ще преминат в дъжд заради по-високите температури във височина.

"Особено в Горнотракийската низина утре ще има условия за поледици", предупреждава д-р Стоев.

Това създава класически условия за "черен лед" – невидима ледена кора, която се образува мигновено при контакт на дъжда със замръзналия асфалт.

Кратка почивка преди новата буря

Топлият фронт ще задържи положителни дневни температури до края на тази и началото на следващата седмица. Валежите ще спрат временно след утрешния ден, но това е само "затишие пред буря".

Последната седмица на януари и първата на февруари ще бъдат белязани от сериозна динамика. Страната ще попадне под влиянието на серия средиземноморски циклони. Тези атмосферни вихри са носители на голямо количество влага и енергия, което означава резки промени – от интензивни валежи до нови нахлувания на студен въздух. Възможно е температурите в края на месеца отново да се сринат под минус 13 градуса.

Февруари: Зимата не си е тръгнала

Противно на очакванията за ранна пролет, дългосрочните модели за февруари 2026 г. чертаят картина на класически зимен месец.

"Тенденцията за февруари на 2026 г. е да е по-зимен месец... Очаква се да има повече валежи и ниски температури", прогнозира синоптикът от НИМХ.

Това поставя под въпрос издръжливостта на енергийната система и пътната поддръжка, които ще бъдат подложени на тест поне още месец.

Исторически контекст

Макар настоящият студ да създава дискомфорт, той е далеч от историческите екстремуми. Д-р Стоев припомня, че на 16 януари 1893 г. в София са измерени минус 32 градуса, а абсолютният рекорд за страната остава минус 38,3 градуса в Трън през 1947 г.. Днешната ситуация е по-скоро тест за адаптация към бързите промени, отколкото климатичен феномен.