Експертът алармира за девалвация на ценността на Листата на "100-те национални туристически обекта"

Темата за развитието на туризма в България е пряко свързана с културната ни идентичност и активността на културните институции. Това подчерта проф. Николай Ненов, директор на Русенския исторически музей, по време на представяне на августовския брой на списание ЛИК в пресклуба на Българската телеграфна агенция в град Русе. Изданието е посветено на 130-годишнината от началото на организирания туризъм в страната.

По време на срещата проф. Ненов коментира значението на списъка с "100-те национални туристически обекта", като го определи като стратегически важен за културното самосъзнание и туристическата политика на България. Той обаче изрази притеснение от факта, че в момента обектите в списъка надхвърлят 240, което, по негови думи, води до обезценяване на първоначалната идея.

"Проблемът при нас е, че имаме размиване на тази важност – не са 100 обекта, а са над 240, като вероятно ще нарастват. Това само по себе си вече девалвира ценността на стоте обекта", заяви проф. Ненов.

Той направи паралел с примера на Франция, която още след Френската революция в края на XVIII век създава национален списък с „места на паметта“, служещ като модел за културно самосъзнание.

Особено остро бе поставен и въпросът за липсата на прозрачни и ясни критерии за включване на обекти в националната туристическа листа. Според проф. Ненов това не е само негово мнение, а и позиция на Сдружението на музеите в България.

"Ние не знаем кои са критериите за избор и това не е мое лично мнение, а е на сдружението на музеите в България, защото сме се опитвали да поставяме този въпрос", допълни той.

Като пример за порочни практики професорът посочи случая с Ивановските скални църкви, включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1979 година. По думите му, лице, което не представлява обекта, поставя печати на посетителите, след като е платило такса.

"Собственикът на тоалетните под скалните църкви на Иваново е платил такса, получил е печат и слага печат на световния обект на ЮНЕСКО. Нещо, което е абсолютно недопустимо и е абсолютен гаф", коментира проф. Ненов.

Въпреки критиките, той отбеляза и добри примери в работата на Българския туристически съюз. Сред тях са въвеждането на дигитални печати и създаването на видеа, които според него представляват съвременен начин за ангажиране на публиката.

Професорът обърна внимание и на инициативите, свързани с активния туризъм по река Дунав. В момента се провежда колоездачният маршрут "Дунав Ултра", както и международната гребна регата ТИД, които включват преживявания, насочени към опознаване и споделяне на културното богатство по поречието на реката.

"Фестивалите, които се провеждат по реката, както и хората, които пътуват с колела или лодки, преживяват културата и я споделят. Това е съвременният начин да бъдем част от нея", завърши проф. Ненов.