Българският дипломат застава начело на възстановяването след отказ на арабските държави да приемат Тони Блеър

Николай Младенов ще бъде новият генерален директор на Съвета за мир в ивицата Газа. Новината беше потвърдена официално след среща между българския дипломат и израелския премиер Бенямин Нетаняху в Йерусалим днес.

Назначението е ключова част от реализацията на "Плана от 20 точки" на американския президент Доналд Тръмп за следвоенното устройство на анклава. Според информация на Асошиейтед прес и Синхуа, изборът на Младенов е резултат от сложен дипломатически компромис, след като редица арабски държави са блокирали кандидатурата на бившия британски премиер Тони Блеър заради ролята му във войната в Ирак.

"Хамас трябва да бъде разоръжен, а ивицата Газа – демилитаризирана", заяви Бенямин Нетаняху по време на срещата, цитиран от пресофиса на Министерския съвет на Израел. Тези условия остават крайъгълният камък на новата административна структура, която Младенов ще трябва да изгради.

Мисията невъзможна?

Задачата пред бившия външен министър на България се очертава като една от най-тежките в съвременната дипломация. Съветът за мир трябва да поеме управлението на територия, в която инфраструктурата е почти напълно унищожена, а социалното напрежение е критично.

Въпреки официалната реторика за "мир", реалността на терен остава взривоопасна. Здравното министерство в Газа съобщава за нови жертви дори в дните около назначаването на новия директор, което поставя под въпрос доколко ефективно ще бъде примирието, което Младенов трябва да администрира.

Опитът на Младенов

Изборът на Николай Младенов не е случаен. Като бивш специален координатор на ООН за близкоизточния мирен процес (2015–2020 г.), той е една от малкото фигури, които са поддържали диалог както с израелските власти, така и с фракциите в Газа. Неговата експертиза се разглежда като "златната среда" между твърдата линия на Нетаняху и изискванията на международната общност за хуманитарна стабилност.

Съветът за мир се очаква да функционира като де факто правителство в сянка, което да координира международната помощ и възстановяването, докато Израел запазва контрол върху сигурността – формула, която носи огромни рискове за всеки администратор начело.