Избити са 14 500 българи по заповед на Сюлейман паша през лятото на 1877 година

Тази година се навършват 148 години от едно от най-кървавите събития в българската история – Старозагорското клане. От 19 до 21 юли 1877 година са избити 14 500 българичин по заповед на Сюлейман паша по време на Руско-турската освободителна война.

След обявяването на война от страна на Руската империя срещу Османската империя, руската армия достига град Стара Загора и го освобождава временно. Там влизат генералите Гурко и Столетов, но по решение на генералния щаб българското опълчение и руската армия отстъпват при позициите на връх Свети Никола при прохода Шипка.

Масово клане и разрушение

Няколко дни по-късно османските войски на Сюлейман паша навлизат в Стара Загора и започват яростно клане и изтезания над местните българи. Убити са 14 500 души, а целият град е подпален до основи.

Според историческите документи, множество жени и деца са били изнасилвани по заповед на османския командир. Много от тях са били продавани на робски пазари в Истанбул. Не всички оцелели от клането са имали късмета да достигнат северна България, защото част от османските войски започва да преследва и издирва бягащите.

Свидетелство на очевидец

Ето как Константин Иречек описва града след като го посещава няколко пъти след Освобождението: "Стара Загора съвършено изгоряла освен една махала на запад и няколко улици по краищата. Нейните жители избягали само с това, което имали на себе си. Който останал да събира своите неща или с надежда, че турците ще бъдат отблъснати, бил изгубен и никой вече за него не е чувал."

Историкът продължава: "Турците, черкезите, арнаутските и малоазийските башибозуци над никого не се смилявали и наред убивали всичко. Няма семейство в Стара Загора, което да не е изгубило повечето от своите членове, даже много родове от този ден съвършено изчезнали."

Международен отзвук

Ужасът от случилото се се разнася бързо из Европа и света благодарение на журналисти и дипломати, което допринася за растящата международна подкрепа за българската кауза.

Старозагорското клане остава траен белег в националната памет. То показва високата цена, която българският народ плаща за своята свобода. Трагедията се помни не само като акт на жестокост, но и като свидетелство за несломимия дух на едно поробено, но борбено население.

"Поклон пред жертвите на старозагорското клане!" – завършва материалът с думите на благоговение към загиналите.