Алиансът е изправен пред дълбоки вътрешни разделения

На 7 и 8 юли в турската столица Анкара се провежда 36-ата среща на върха на НАТО, която протича в условията на сериозни вътрешни разделения и глобални конфликти в Украйна и Близкия изток, съобщават от БГНЕС. Домакинът Реджеп Тайип Ердоган определи форума като „решаващ в историята на алианса“ на фона на изострените отношения между Съединените щати и техните европейски съюзници.

Разривът между Америка и Европа

Разногласията отвъд Океана се задълбочават въпреки постигнатото през 2025 година в Хага безпрецедентно увеличение на разходите за отбрана до 5 процента от брутния вътрешен продукт. През зимата американският президент Доналд Тръмп отново заяви претенции към Гренландия, а малко след това Вашингтон и Израел започнаха военни действия в Близкия изток без консултации със съюзниците си. Потвърденото намерение на Съединените щати да намалят военния си контингент в Европа, както и разногласията около подкрепата за Украйна, се възприемат като екзистенциална заплаха за НАТО.

Политологът от Фондация „Карнеги“ София Беш отбелязва, че европейските илюзии за дипломатическо туширане на напрежението вече не съществуват. Изследователката от Съвета за международни отношения Лиана Фикс допълва, че конфликтът в Иран е променил изцяло фокуса на срещата. Тръмп е силно недоволен от реакцията на Европа при кризата в Ормузкия проток, след като Испания и Австрия затвориха въздушното си пространство за американски самолети, а Италия отказа използването на военна база. Този отказ доведе до дипломатически скандал с италианския премиер Джорджа Мелони.

Присъствието на Тръмп и Зеленски

Турция успя да гарантира присъствието на Доналд Тръмп, чието участие първоначално беше под въпрос. Американският лидер заяви, че пристига в знак на уважение към Ердоган. Влияние за това решение има и генералният секретар на алианса Марк Рюте, който по време на среща във Вашингтон е демонстрирал укрепването на НАТО, подчертавайки ролята на Тръмп за този процес. На предишната среща в Хага Рюте дори нарече Тръмп „татенцето“ на алианса.

В Анкара пристига и украинският президент Володимир Зеленски. Очаква се той да получи допълнителни гаранции, след като държавите от Г-7 потвърдиха подкрепата си за Киев. Русия реагира остро на тези заявки. Помощникът на руския президент Юрий Ушаков обвини Европа, че подкопава договореностите между Владимир Путин и Доналд Тръмп. Путин от своя страна е разговарял по телефона с Тръмп на 4 юли, а малко след това американският президент е договорил лична среща със Зеленски в турската столица.

Проектодекларацията и военната помощ

Очаква се финалният документ от срещата да съдържа съществени формулировки за подкрепата към Украйна. Посланикът на Съединените щати в НАТО Матю Уитакър прогнозира, че комюникето ще изненада анализаторите. Германският канцлер Фридрих Мерц също призова за нови ангажименти към Киев. Според агенция Ройтерс декларацията потвърждава „желязната ангажираност“ към колективната отбрана.

В документа Иран е посочен като държава, която „никога не трябва да получи ядрено оръжие“, а Русия е определена като „дългосрочна заплаха за евроатлантическата сигурност и стабилност“. Предвижда се военна помощ за Украйна в размер на 70 милиарда евро за 2026 година, но държави като Италия и Словакия изразяват несъгласие с дългосрочните финансови ангажименти. Същевременно Вашингтон е блокирал формулировката за „неразривна връзка“ между сигурността на Украйна и Европа.

Турските очаквания и блокадата на града

Турция се опитва да използва форума, за да подчертае ключовата си стратегическа роля и да стимулира отбранителния си сектор, чийто износ надхвърля 10 милиарда долара годишно. Възможно е Анкара да потърси възобновяване на участието си в програмата за изтребители F-35 и да предоговори статута на руските ракетни комплекси С-400.

Заради срещата в Анкара са въведени безпрецедентни мерки за сигурност. Забранени са всякакви протести, стачки и публични събирания, а десетки хиляди полицаи патрулират по улиците. Над 200 души са задържани по подозрения за връзки с екстремистки групи, а достъпът до редица опозиционни медии е напълно блокиран. Опозиционният депутат Намик Тан определя мерките като най-рестриктивните в историята на алианса.