Социалните служби ще получават директен достъп до данъчните ни досиета

Националната агенция за приходите (НАП) влиза в ключова роля при определянето на това кой има право на енергийни помощи в България. Нови промени в Наредбата за енергийната бедност, публикувани за обществено обсъждане, предвиждат автоматичен обмен на данни между данъчните и Агенцията за социално подпомагане (АСП). Целта на реформата е държавата да "освети" реалните доходи на домакинствата и да ограничи измамите, но експерти предупреждават за структурни промени в начина, по който се дефинира бедността.

Край на декларативния принцип

Досега социалната система разчиташе до голяма степен на документи, представяни от самите кандидати. С новите текстове тежестта на проверката се прехвърля изцяло върху институциите. Служителите на АСП ще имат директна връзка с базата данни на приходната агенция, което ще им позволи да виждат всички официални доходи на членовете на едно домакинство в реално време.

"Промените впрягат потенциала на инструментите за електронно управление за по-точно прицелване на мерките", коментира икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според анализа, новият подход ще елиминира нуждата гражданите да носят бележки за доходи, тъй като държавата вече разполага с тази информация.

Капанът на "домакинството"

Ключов момент в реформата е преминаването към оценка на доходите на цялото домакинство, а не на отделния индивид. Методиката предвижда от средномесечния доход на всички живеещи в едно жилище да се извадят разходите за енергия, а полученият резултат да се сравни с линията на бедност.

Този подход крие рискове за хората, които делят жилище с работещи роднини по необходимост, но не споделят общ бюджет. Ако общият доход на домакинството надхвърли административно определения праг, дори и най-бедният член на семейството може да загуби правото си на помощ за отопление или защита от спиране на тока.

Данъчните данни като единствен критерий

Автоматизираната система ще сумира и претегля доходите, базирайки се единствено на това, което е декларирано пред НАП. Това повдига въпроса за ефективността на мярката спрямо хората в сивия сектор, които нямат официални доходи, но разполагат със средства. В същото време, работещите бедни, чиито доходи са на светло, ще бъдат подложени на стриктна проверка до последната стотинка.

Според икономистите от ИПИ, това е логична стъпка към модернизация. "Този подход не бива да остане изолиран, напротив – следва да се прилага все по-обхватно за политиките, чиято цел е намаляването на бедността", посочва Адриан Николов.

Дали "прицелването" на помощите ще спаси бюджета от излишни разходи или ще остави хиляди хора без подкрепа заради административни критерии, ще стане ясно след окончателното приемане на наредбата.