Скритите жертви на Студената война - последиците от ядрените тестове продължават

Ядрената ера започна преди 80 години, когато САЩ пуснаха две атомни бомби върху японските градове Хирошима и Нагасаки в края на Втората световна война. Бомбите убиха около 110 000 души мигновено и дадоха началото на надпреварата във въоръжаването от времето на Студената война.

Между 1945 и 1996 г. САЩ, Съветският съюз, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан и Северна Корея проведоха над 2000 ядрени теста. Всяка от тези сили утвърди собствен ядрен възпиращ арсенал, който до днес или укрепва, или подкопава световната сигурност - в зависимост от гледната точка.

Къде се провеждаха тестовете

Първите ядрени сили тествали своите бомби на места, които смятали за отдалечени и слабо населени - често в колонизирани територии, далеч от големите населени центрове.

САЩ провеждаха ядрените си изпитания основно в Невада и Маршаловите острови в централната част на Тихия океан. Съветският съюз избра Казахстан и архипелага Нова Земя в Северния ледовит океан. Обединеното кралство тестваше в Австралия и тихоокеанския атол Киритимати. Франция провеждаше опити в Алжир и Френска Полинезия, а Китай - в Лоп Нур, отдалечено пустинно място в западната част на провинция Синцзян.

"Приоритетите им бяха такива, че вярваха, че тестването е абсолютно необходимо от съображения за национална сигурност", казва Алекс Уелърстийн, доцент в Института по технологии "Стивънс" в Ню Джърси, цитиран от CNN.

Хиляди жертви в Маршалови острови

Между 1946 и 1958 г. САЩ проведоха 67 известни ядрени опита на Маршаловите острови с общ взривен еквивалент, равен на 7232 бомби, пуснати над Хирошима. Пет острова бяха частично или напълно унищожени, а части от Маршаловите острови все още са замърсени почти 70 години по-късно.

Проучване на Националния институт по рака оценява, че между 0,4 и 3,4 процента от случаите на рак през живота на живеещите там между 1948 и 1970 г. може да са причинени от излагане на радиация. Този процент нараства до между 28 и 69 процента при 82-мата души, живели на атолите Ронгелап и Айлингинае, върху които радиоактивният прах се стоварил като сняг след изпитанието с кодово име "Castle Bravo" през 1954 г.

САЩ преместиха жителите на Маршаловите острови, които живеели на или близо до атолите, използвани като изпитателни полигони. Някои от тях все още не са се завърнали в родината си, въпреки опитите през 70-те и 80-те години. Хиляди жители живеят днес в Спрингдейл, Арканзас, където съхраняват културата на своя народ, както и в по-малки общности в Оклахома, Канзас и Мисури.

Казахстан - 450 бомби и милион облъчени

Съветският съюз тества над 450 бомби на полигона си в Семипалатинск, Казахстан, между 1949 и 1989 г., в строго секретни градове, построени специално за целта. Жителите на близките райони наистина не знаели целия мащаб на случващото се.

"Толкова много мои роднини умираха твърде млади, когато бях дете, и не разбирах защо си отиват на 40 или 50 години", разказва Айгерим Сейтенова, експерт по ядрена справедливост и равенство между половете, съосновател на Коалицията "Ядреният фронт на Казахстан". "Тогава си мислех, че са възрастни."

Проучвания, проведени в района около Семипалатински ядрен полигон в Казахстан, показват, че смъртността от рак и детската смъртност по време на най-интензивния период на изпитания - от 1949 до 1962 г. - били по-високи от тези в останалата част на страната. Казахстанските власти включили 1,2 милиона души в своята схема за обезщетение.

Жертвите в САЩ

Израснала в Солт Лейк Сити, Юта, през 50-те и 60-те години, Мери Диксън е сред милионите американски ученици, на които било преподавано да се "прикрият" в случай на ядрена война. По това време тя не знаела, че ядрени оръжия се взривяват в съседния щат Невада, докато САЩ тествали новия си арсенал. Тя живеела на място, през което, заради вятъра, преминавал по-голяма част от радиоактивния облак от тестовете.

Мери казва, че страдала от рак на щитовидната жлеза. Нейната по-голяма сестра починала от лупус на около 40-годишна възраст, а по-малката ѝ сестра наскоро разбрала, че има рак на червата с разсейки в други части на тялото. Племенниците ѝ също имат здравословни проблеми.

Проучване на Националния институт по рака през 1997 г. оценява, че наземните ядрени опити в Невада между 1951 и 1962 г. са могли да причинят между 11 300 и 212 000 допълнителни случая на рак на щитовидната жлеза през живота на хората.

"Излагането на радиация увеличава вероятността от развитие на рак, а рискът нараства с увеличаването на дозата: колкото по-висока е дозата, толкова по-голям е рискът", посочва Агенцията за опазване на околната среда на САЩ.

Споделени истории от цял свят

"Имаме едни и същи истории от Тихия океан - Френска Полинезия, Маршаловите острови, Австралия", казва Сейтенова. "Ние сме основните експерти по въздействието на ядрените оръжия върху хората", добавя тя, като подчертава, че макар западни учени да се смятат за експерти, "тези, които имат реален житейски опит, не винаги биват взимани насериозно".

Разбирането на пълното въздействие на ядрените изпитания е трудно, тъй като не е лесно да се свържат здравословни проблеми с една-единствена причина, както и да се оценят по-широките социални последици за засегнатите общности.

Разплащането

С нарастващото признание на дългосрочните последици от ядрените изпитания, някои от така наречените "подветрови" общности получават обезщетения, чието ниво варира в зависимост от държавата.

Маршаловите острови получиха компенсации от САЩ, но твърдят, че тези плащания са нищожни в сравнение с истинския мащаб на нанесените щети. В САЩ повече от 27 000 души от засегнатите зони получиха над 1,3 милиарда долара по Закона за компенсации при радиационно облъчване.

Франция и Обединеното кралство от дълго време омаловажаваха въздействието на техните програми за ядрени тестове. Едва през 2010 г. Франция призна връзката между своите опити и здравословните проблеми на алжирци и жители на Френска Полинезия, изложени на радиация. През 2021 г. френският президент Еманюел Макрон не стигна до официално извинение към Френска Полинезия за последиците от ядрените изпитания, но призна, че те "не са били чисти".

Обединеното кралство насочва ветераните от ядрените изпитания да кандидатстват за обезщетения чрез общата схема за военни пенсии, но благотворителни организации продължават да настояват бившите военни, както и техните деца и внуци, да получат специални компенсации.

Осемдесет години след опустошителното използване на ядрено оръжие в Япония и десетилетия след най-интензивния период на наземни изпитания, ядреното разплащане на света далеч не е приключило.