В различните краища на България празникът се усеща по различен начин

Цветница, която отбелязваме в неделя, е празник изпълнен с дълбока символика, съчетаваща християнски традиции и древни народни обреди. Върбовите клонки, след като бъдат осветени в храма, се превръщат в "жив амулет" за здраве, благословия и защита на дома.

В християнската традиция Цветница отбелязва тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим, където е посрещнат с палмови клонки. В българския обред палмите са заменени с върбови клонки, символизиращи силата на вярата – върбата се огъва, но не се чупи. Днес ден момите плетат венци от здравец, теменужки и върба, пускат ги по реката в древния обичай кумичене, а песните и смехът им се разнасят из селските поляни. Казват, че чието венче отплава най-далеч – тя ще се омъжи първа. Дали е вярно? Може би. Но сигурното е, че в този ден реките носят мечти, пише 24 часа.

Празникът има особено значение за носещите цветни имена – на растения, цветя и дървета. Според народните вярвания, на този ден техният ангел-пазител е най-близо до тях и желанията им имат по-голям шанс да се сбъднат.

В различните региони на България Цветница се отбелязва по специфичен начин. В Родопите младите жени събират билки рано сутринта в пълно мълчание, за да запазят силата им. Част от билките се сушат за през годината, а други се поставят в ритуалната "мълчана вода" – донесена от извор без да се изрече дума, която по-късно се използва за пречистване и лечение.

В Пиринско и Родопите се приготвят и обредни хлябове, често във форма на цветя или венец, с втъкани в тестото шарки от растения. Жените ги раздават за здраве на съседите и децата, а част от тях се оставят край цветята или на кръстопът като дар към природата.

Жителите на Странджа и Източна Тракия вярвали, че на Цветница растенията могат да говорят и за кратко време се "отварят" – затова всяка набрана тогава билка носи душа и благословия.

В Северна България празникът се отбелязва с общи трапези, хора и песни, като в домовете се пали огън, край който се закачат върбовите венци. Димът от върба се смята за пречистващ дома и душата, а венецът над вратата пази от болести и уроки.

Според българската традиция именно на Цветница се събират различни билки, които се използват не само за украса, но и за здраве, късмет и хармония. Теменужките символизират нежност и любов, игликата – женско здраве и баланс, копривата носи сила и енергия, а момината сълза – свежест и обновление.

Цветница е и идеален повод за пролетен пикник сред природата. За да бъде празникът още по-автентичен, могат да се включат традиционни дейности като плетене на венчета от върба и цветя, ритуал с "мълчана вода", гадаене с венчета върху вода или разказване на легенди и поговорки, свързани с празника.