Дългогодишният директор на МГ "Баба Тонка" разби порочната система на план-приема

Държавният план-прием след завършен седми клас е вреден анахронизъм, който убива конкуренцията между училищата и произвежда кадри без реална реализация на пазара на труда. Тази остра и категорична критика отправи настоящият общински съветник в Русе и дългогодишен бивш директор на елитната МГ "Баба Тонка" Митко Кунчев. В свой подробен анализ образователният експерт деконструира до основи тромавата и свръхцентрализирана система, управлявана от Министерството на образованието и науката (МОН) и регионалните му структури.

Според Кунчев, системата изобщо не поставя ученика в центъра на вниманието, а служи единствено за административен комфорт и запазване на статуквото, пренебрегвайки напълно принципа на субсидиарност.

Абсурдни квоти и планиране на сляпо

Всяка година министърът на образованието спуска на областите прогнозни целеви стойности – задължителен процент ученици, които трябва насила да бъдат набутани в професионални или профилирани гимназии. Кунчев изтъква, че методиката зад тези сметки е напълно неясна.

Той дава конкретен пример за Русенско от близкото минало, когато държавата е заложила близо 60 процента от децата да влязат в паралелки за професионална подготовка при максимален брой от 65 паралелки.

"Какво ще стане, ако 40 процента от учениците искат да учат в професионални гимназии, а другите 60 процента – в профилирани?", пита риторично експертът, подчертавайки пълното разминаване между административния диктат и реалните желания на децата и техните родители.

Илюзията на професионалното образование

Още по-съкрушителна е статистиката за ефективността на този наложен държавен план, който уж трябва да задоволи глада на бизнеса за кадри след пет години. Според Митко Кунчев това е напълно формално и безполезно упражнение, тъй като никой не може да задължи завършилите да започнат работа в конкретната сфера.

Сухите цифри са стряскащи – от всички завършили държавните професионални гимназии в община Русе, веднага са започнали работа по специалността едва 21 процента. При общинските професионални гимназии ситуацията е направо катастрофална със скромните 14 процента реализация.

"Планирането на прием в професионалната гимназия по облекло не може да спре закриването на шивашки фирми", категоричен е бившият директор на МГ "Баба Тонка". Въпреки това държавата продължава да налива значително по-висока издръжка на ученик в държавните професионални училища, създавайки изкуствено търсене, което по никакъв начин не вдига качеството на обучение.

Послушание вместо конкуренция

Настоящият модел на балансиране на приема е удобен най-вече за неамбициозните директори. Правилото паралелките да се формират, като общият брой на седмокласниците се раздели на 26, осигурява гарантирани бройки за всяко училище.

Тази уравниловка премахва всякаква нужда от реална битка за подобряване на учебния процес. Според Кунчев, днес е достатъчно един училищен директор просто да бъде в добри отношения с ръководителя на РУО - Русе, да е мълчалив и послушен, за да си издейства повече паралелки.

Като алтернатива на този порочен модел, общинският съветник предлага пълна децентрализация. Решението минава през трансформирането на всички гимназии в автономни общински училища, където местната власт има водеща роля. Всяко училище трябва да заявява прием въз основа на реалните си възможности – сграден фонд за едносменно обучение и наличие на качествени учители, а не чрез спуснати отгоре тавани.

"Приемът няма да зависи от личното мнение на началник или министър и всяка гимназия ще трябва да полага усилия за привличане на ученици в конкуренция с другите за по-добро качеството на учебния процес, вместо да чака служебен резултат", заключава Митко Кунчев.