Правила, подготвени от правителството на Денков-Габриел, са върнати в изходна точка

Темата за свободното къмпингуване в България отново е на дневен ред с наближаването на летния сезон. Около 30% от къмпингите в страната са разположени по Черноморието, но все още няма ясен регламент, който да определя къде извън тях могат да се разполагат каравани, кемпери или палатки.

"Темата за къмпирането не е просто тема на регламент. Тя отразява всичко - отношение към хората, към интересите на държавата, към бетонираното ни Черноморие", заяви Мирослава Петрова в студиото на предаването "Пресечна точка" по NOVA.

Според нея единственият път, когато е имало реален напредък по темата, е бил по времето на правителството "Денков-Габриел", когато е създаден регламент, получил широка обществена подкрепа. Той е съдържал ясни дефиниции за местата за къмпингуване, включително за "кемперстопове", 72-часова възможност за свободно къмпингуване, стимули за общините и електронно приложение за контрол.

"За наше учудване, когато се разглоби правителството „Денков-Габриел", попаднахме в една работна група, която беше върнала всичко абсолютно в изходна точка със старите текстове на наредбата, които 10 години срещаха обществен отпор, защото тези текстове единствено се заключваха към член 10-а от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и въвеждаха забрана, а не регламент", обясни Петрова.

Липса на места и ясни правила

Ситуацията за любителите на този вид туризъм в момента е патова. Местата в малкото останали къмпинги са почти 100% заети, а ясни правила за къмпингуване извън тях няма.

"Масово ще срещнете зает къмпинг, места за къмпиране няма. Регламент, по който да къмпирате, както е в европейските държави по един или друг начин, но строго специфично, няма. Разбира се, не може да се разполагате и сега върху плажа и върху пясъчните дюни", коментира тя.

Петрова подчерта, че институциите и сега разполагат с механизми да санкционират нарушителите, но липсва регламент за останалата част от територията на страната.

Балансът между свобода и отговорност

Един от основните проблеми е замърсяването, което остава след къмпингуващите. От община Шабла например са платили 150 000 лв. за почистване само за едно лято. Петрова счита, че решението е в регламента, който е бил подготвен от предишното управление.

"Чрез един такъв регламент и въвеждане на електронното приложение, човек можеше да се отбележи къде е, което означава контрол и проследимост. Човек можеше да плати таксата си смет, където е, и включително да се запознае с историческите и културните забележителности в района, което е практика навсякъде по света", заяви тя.

Петрова е категорична, че хората, които къмпират, не са престъпници, а са част от алтернативния, природосъобразен туризъм и имат право да му се радват.