Ежедневните ГЕРОИ не са малко, те са скрити между нас.

Онези, които се тупат в гърдите "благотворително" са преки наследници на Бай Ганя (ех, Алеко, Алеко, Щастливецо... да беше жив да видиш), написа в официалната си фейсбук страница певецът Миро.

Вероятно и Вие, които четете тези редове, сте от ежедневните герои.

Позволете да Ви разкажа кратка история:

Преди време получих имейл от човек, работещ в съдебната система (тогава), адресиран до няколко приятели, да съберем 100-ина лева, за да спасим едно бездомно момче от (6 ли беше) години затвор.

Момчето беше обвинено в кражба на колело, според моя приятел несправедливо обвинен. Но дали беше виновен или не, не беше толкова важно, защото след шест години затвор, този младеж, щеше да е тотално "поправен" – завършен престъпник.

Съдийката, която беше свидетел на помощта от Човека, за когото разказвам, попита "Кои сте вие, бе хора?!?" Кой се застъпва в наши дни за дребни келешчета?

Ще Ви кажа кой беше Човекът - Любомир Авджийски (кандидат за народен представител на "Да, България").

Той ни потърси, за да съберем кой колкото може да даде за момчето и го навестяваше в ареста и след това, за да му дава кураж и да се грижи за него.

Моля, не се подвеждайте по инстинкта, който Ви казва, че ако е имало вина, момчето е трябвало да понесе последствията си. Сигурно е така, не споря. Но! Въпросът, който аз, Любо и много хора с право си задаваме и който е по-важен, е: защо едни „дребни келеши“ биват съдени със цялата строгост на закона, а истинските виновници за мизерията, в която живеем, са не само на свобода, но някои и ни "управляват"? „За кокошка няма прошка, за милиони няма закони.“

Ето, затова вярвам, когато Любомир Авджийски иска съдебна реформа.

Ето защо искам мажоритарен вот, придружен с бързо и ефективно отзоваване на депутати в случай на корупция.

Съжалявам, че не ви разказах тази история по-рано, но дали щеше да се промени вота към Любо миналата неделя, ако знаехте за него преди изборите или купените гласове и туристическият вот така или иначе щяха да надделеят?!?

Извинявай, Любо, че разказах, но иначе подкрепата ми щеше да звучи голословно.

Надежда има, докато има ежедневни герои.

Благодаря Ви!