Истинската история на Мечо Пух сто години след дебюта

Първата книга за приключенията на Мечо Пух и неговите приятели от Голямата гора навършва точно сто години от своето издаване на 14 октомври 1926 година. Историите на британския писател и журналист Алън Александър Милн за обичащото мед мече, Тигъра, Прасчо и Йори вече са преведени на повече от 70 езика и се нареждат сред най-обичаните детски произведения на всички времена. Вековният път на героя започва от плюшена играчка в детска стая, преминава през рекордна литературна сделка за 240 милиона английски лири и стига до собствена звезда на Алеята на славата в Холивуд.

Мечка от Канада и детски играчки оживяват в Гората

Литературният живот на героя всъщност започва малко преди излизането на книгата. Още през 1924 година Алън Александър Милн публикува стихосбирката „Когато бяхме много млади“ с илюстрации на художника Ърнест Шепърд, където се появява тумбесто мече. В навечерието на Коледа през 1925 година на страниците на вестник „Лондон Ивнинг Нюз“ излиза и първият кратък разказ — „Неправилните пчели“. Тогава британският автор решава, че подобно на своя герой има свободно време и че „няма какво да прави и трябва да направи нещо“.

Основна заслуга Милн да започне да пише за малчугани, вместо да създава само романи и пиеси за възрастни, има детската писателка Роуз Файлман, която го убеждава да смени посоката. Истинското вдъхновение обаче идва от собственото му семейство. Роденият в Шотландия през 1882 година писател, възпитаник на Тринити Колидж в Кембридж, сключва брак с Дафне де Селинкур през 1913 година. По-късно семейството се премества във фермата Кочфийлд близо до Хартфийлд, в района на гората Ашдаун в Съсекс. Там авторът наблюдава как съпругата му и малкият им син Кристофър Робин съчиняват истории с плюшените играчки в детската стая — Мечо Пух, Йори, Зайо, Прасчо, Бухала и Тигъра (който се появява по-късно във втората книга „Къщичката в къта на Пух“). Днес всички тези оригинални играчки се съхраняват в Публичната библиотека на Ню Йорк.

Самото име на мечока идва от реална черна мечка на име Уини, която петгодишният Кристофър Робин вижда и храни с кондензирано мляко в Лондонската зоологическа градина. Животното е спасено от трапери през август 1914 година от член на полк от канадския град Уинипег. Мечката става талисман на Втора канадска пехотна бригада, но през декември същата година военните я оставят на сигурно място в лондонския зоопарк на път за фронта във Франция. Там Уини живее спокойно до смъртта си през 1934 година.

Въпреки световната слава, Алън Александър Милн рядко четял готовите истории на собствения си син. Години по-късно порасналият Кристофър Милн разкрива в писмо до свой приятел: „Баща ми не пишеше книгите за деца. Той не ги създаваше за някакъв определен пазар – той изобщо нямаше понятие от това. Татко познаваше мен, себе си, любимия си клуб в Лондон и нямаше представа за нищо друго. Освен, може би, за живота...“

Психологът Брайън Сибли, автор на книгата „Три наздравици за Пух“, който се определя като „пухолог“, обяснява дълголетието на творбата със силната носталгична стойност и сигурния, подреден свят, неподвластен на времето. Децата харесват разказите, тъй като предугаждат събитията преди самия герой, а тайната на успеха се крие във взаимното великодушие и милото отношение между персонажите. При честването на 75-ата годишнина през октомври 2001 година книгите вече са издадени в милионни тиражи на над 40 езика, включително тайландски, иврит, китайски и дори на Брайлова азбука. Тогава почитатели се събират на реставрираното и открито лично от Кристофър Робин през 1979 година мостче в гората Ашдаун, за да хвърлят вейки в потока. Празненствата във Великобритания продължават три дни, издателство „Егмонт“ пуска специалната колекция „Вече сме на 75“, а „Дисни“ организира състезание за откриване на най-младия и най-възрастния почитател в страната, като ги награждава с меню в „Планета Холивуд“ и пътуване до „Дисниленд“ в Париж.

Сделка за стотици милиони и звезда в Холивуд

Връзката на горските обитатели с компанията „Уолт Дисни“ започва благодарение на дъщерите на самия Уолт Дисни, които обожавали историите. През 1961 година, пет години след смъртта на писателя, компанията придобива правата върху героя и започва да изплаща два пъти годишно процент от приходите на наследниците. През 1966 година излиза първият късометражен анимационен филм „Мечо Пух и Меденото дърво“, последван от „Мечо Пух и Ветровитият ден“, „Мечо Пух и Тигър“ и редица пълнометражни продукции. През август 2018 година по кината тръгва и игралният филм „Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух“ на режисьора Марк Форстър по сценарий на Алекс Рос Пери и Алисън Шрьодер, с участието на Юън Макрегър, Хейли Атуел, Бронте Кармайкъл и Марк Гатис, а носителят на три награди „Еми“ Брад Гарет озвучава меланхоличното магаре Йори.

През март 2001 година, по данни на „Сънди таймс“, се осъществява най-голямата сделка в историята на литературата. Правата над Мечо Пух са продадени на „Уолт Дисни“ за 240 милиона английски лири (в архивната информация на БТА сумата по-долу е посочена и като 240 милиона долара), които трябва да бъдат изплатени до 2026 година, когато изтича срокът на авторските права. По силата на договора 90 милиона лири отиват за Кралската литературна асоциация, а по 60 милиона лири получават училището „Уестминстър скул“ и „Гарик клуб“. Внучката на писателя, Клеър Робин Милн, която е с церебрална парализа по рождение, получава 30 милиона долара. Преди смъртта си през 1996 година нейният баща Кристофър Робин Милн продава половината от своя дял (равняващ се на една четвърт от всички приходи от продажби), а другата половина предоставя на дъщеря си, осигурявайки ѝ около 500 000 лири годишно. По време на сделката от 2001 година приходите от продукти с Мечо Пух са се удвоили за пет години, докато продажбите на собствените герои на студиото като Мики Маус и Доналд Дък са нараснали с 20 процента.

Огромната популярност носи на героя и звезда на Алеята на славата в Холивуд на 12 април 2005 година, предават от Ройтерс. Церемонията в Лос Анджелис преминава с духов оркестър, конфети и присъствието на изпълнителния директор на „Дисни“ Робърт Айгър, докато костюмираните Йори, Зайо и Тигъра пристигат специално за събитието. „Не съм виждал феновете да лудеят така дори заради Бритни Спиърс“, коментира на място учуден фотограф пред вида на жълтия мечок с червена тениска. Почетният кмет на Холивуд Джони Грант допълва по време на откриването: „Мечо Пух е сред дузината анимационни герои, които наистина заслужават тази чест – заедно с Мики Маус, Доналд Дък и Снежанка. Те са важна част от индустрията“.

Оригиналните рисунки чупят световни рекорди по търгове

Не по-малко ценни от текстовете са оригиналните илюстрации на художника Ърнест Шепърд, който се запознава с Милн в началото на двадесети век в сатиричното списание „Пънч“. Тъй като в официалния архив на илюстратора са запазени едва няколко оригинала, всяка поява на негови скици по аукционите в Лондон предизвиква ожесточено наддаване.

На 17 ноември 2000 година единственият известен портрет на Мечо Пух с маслени бои, рисуван от Шепърд вероятно през 30-те години за ресторант „Ъгълът на Пух“ в Бристол, е купен на търг на „Сотбис“ за 124 250 лири стерлинги — четири пъти над началната цена, пише вестник „Мирър“. Овалното платно, показващо мечока пред къщата му с гърне мед, е придобито от управителите на Музея на Мечо Пух в канадския град Уинипег.

През ноември 2008 година в аукционната къща „Бонъмс“ за 31 200 британски лири (около 50 000 долара) при предварителна оценка от 15 000 до 20 000 лири е продадена овална рисунка с молив, на която Пух вади мед с лапа пред погледите на Тигъра и Прасчо. Купувачът е германец, наддавал по телефона, за да подари творбата на съпругата си. Месец по-късно, на 18 декември 2008 година, колекция от оригинални рисунки на художника достига 1,3 милиона (посочени като лири в заглавието и долари в текста на БТА) в „Сотбис“. Там скица към текста „След тези думи Пух продължи по следите, а Прасчо го погледа минута–две и хукна след него“ поставя рекорд от 115 250 лири, надминавайки предишния връх от 110 000 лири, а илюстрация с Кристофър Робин, влачещ мечето по стълбите, се продава за 97 250 лири. „Развълнувани сме от факта, че на фона на световната финансова криза и спада в продажбите на произведения на изкуството през последните месеци тази изключителна колекция бе продадена за сума, която надхвърли всички наши очаквания“, коментира тогава специалистът по детска литература в „Сотбис“ Филип Ерингтън.

Рекордите продължават да падат през следващото десетилетие. На 12 юли 2013 година шест скици от частни колекции носят общо 466 650 лири в „Сотбис“ (при очаквани над 600 000 лири за осем творби, съобщава „Дейли експрес“). Ескиз от 1926 година, на който момчето влачи мечето за крака нагоре по стълбите, е купен за 129 700 лири (година по-рано подобна рисунка с слизане надолу по стълбите е продадена за 130 000 лири), а четири рисунки с туш на Йори без опашка достигат 88 900 лири.

На 10 декември 2014 година е поставен нов световен рекорд за книжна илюстрация — ескиз с туш от 1928 година с автограф на Шепърд, пазен 40 години в частна колекция, е продаден от „Сотбис“ за 490 400 долара при начална цена от 150 000 долара, предават Франс прес и Би Би Си. Рисунката показва как Пух, Кристофър Робин и Зайо играят на „пухопръчки“ на моста (подобна версия с молив е продадена година по-рано за 92 000 долара). Този рекорд на свой ред е подобрен на 10 юли 2018 година, когато оригиналната карта на Голямата гора от 1926 година е продадена за 430 000 британски лири (570 137 щатски долара) при оценка от около 200 000 долара, съобщават Ройтерс и Асошиейтед прес. Заедно с още четири илюстрации общата сума от търга достига 917 500 британски лири.

Официални продължения, среща с кралицата и колекционерски монети

Светът на Голямата гора получава своето първо официално продължение на 5 октомври 2009 година със световната премиера на книгата „Завръщане в Голямата гора“, одобрена от тръста Pooh Properties Trust, който държи правата върху историите. Книгата е написана от британския автор Дейвид Бенедиктъс и илюстрирана от Марк Бърджес, като се превежда на 50 езика. В България изданието, отпечатано в Италия, излиза чрез „Егмонт България“ в превод на Емилия Масларова и със стихове, преведени от Владимир Трендафилов.

Роденият през 1938 година Бенедиктъс, възпитаник на Итън, Оксфорд и Университета на Айова, е автор на над 25 книги, работил е с Тревър Нън в Кралската шекспирова компания, бил е продуцент в Би Би Си Радио 4 и е режисирал звезди като Питър О’Тул и Ралф Файнс, както и аудиодраматизации на „Мечо Пух“ с гласовете на Джуди Денч, Стивън Фрай и Джейн Хорокс. Художникът Марк Бърджес, завършил консервативно училище в Съсекс и изящни изкуства в „Слейд Скул“ в Лондон, преди това работи за кратко в Лондонския зоопарк и оцветява оригиналните рисунки на Шепърд към стихосбирките на Милн.

Тяхната обща книга пази в пълна тайна сюжета си до самия ден на премиерата и продължава разказа точно от момента, в който преди 80 години Кристофър Робин тръгва на училище, следвайки идеята на Милн, че „едно малко момче и неговото Мече винаги ще си играят“. Според телевизия Си Би Ес в десетте нови разказа се появява видрата Лоти, Йори става по-малко меланхоличен, а горските животни се учат да играят крикет. От управителния съвет на Pooh Properties Trust чрез Майкъл Браун заявяват в официално изявление: „Дълги години се надявахме, че някой ден ще стане възможно да предложим на света продължение, достойно за оригиналните истории за Мечо Пух. ‚Мечо Пух‘ и ‚Къщичката в къта на Пух‘ са истински празник на детството и ние сме убедени, че Дейвид Бенедиктъс и Марк Бърджес са уловили духа и качеството на тези оригинални истории.“

През 2016 година, по повод 90-годишнината на героя, във Великобритания излизат две специални издания. През май Прес асосиейшън съобщава за публикуването на „Мечо Пух и кралският рожден ден“ от Джейн Риордан с илюстрации на Марк Бърджес и аудиоверсия, озвучена от носителя на „Оскар“ Джим Броудбент. Книжката отбелязва едновременно 90-ия юбилей на мечока и на кралица Елизабет Втора, която още като малка принцеса обожавала историите, притежавала детски сервиз с героите и получила лично от Милн сборник със стихове с посвещение. В историята кралицата, облечена в червено палто с черни ръкавици и чанта, среща пред двореца Пух, който ѝ рецитира стихотворение, а малкият принц Джордж получава балон от Прасчо и почесва мечока зад ушите. „Това е честване на две много британски икони, които са част от британското наследство вече 90 години“, отбелязва творческият директор на издателство „Егмонт“ Никол Пиърсън.

През октомври 2016 година излиза и сборникът „Най-доброто мече на света“ с четири приключения за четирите сезона, написани от Джийн Уилис, Кейт Сондърс, Брайън Сибли и Пол Брайт. В зимния разказ на Сибли се появява нов персонаж — Пингвин, вдъхновен от стара снимка, на която малкият Кристофър Робин си играе с плюшен пингвин до мечето си. „Мисълта за това Пух да срещне пингвин не е по-странна от тази да срещне кенгуру и тигър в гора в Съсекс. Помислих си, че в някой снежен ден Пингвин може да се е загубил и случайно да е стигнал до кътчето на Пух“, обяснява Брайън Сибли пред Би Би Си.

Героите от Голямата гора влизат и в нумизматиката през есента и зимата на 2020 година, когато Британският кралски монетен двор съвместно с „Дисни“ пуска серия монети от 50 пенса „Мечо Пух и приятели“, пише „Дейли стар“. След първите две емисии с ликовете на Мечо Пух и Кристофър Робин, през ноември излиза третата монета — с Прасчо, държащ глухарче. Тя се предлага в базов вариант за 10 лири, цветен за 20 лири, сребърен за 67,50 лири и златен за 1125 лири, превръщайки стогодишното наследство на Алън Александър Милн в колекционерска ценност за нови поколения читатели.