Собственичката плащала месечна такса в размер на 20 евро, на обща стойност 3000 лева

Постановената от Окръжен съд – Русе присъда, с която подсъдим за въвеждане в заблуждение, че е организирана охраната на жилище, е бил признат за виновен, бе потвърдена изцяло от Върховния съд и влезе в законна сила.

Пострадалата Л. С. притежавала апартамент в местност „Птицекомбинат“, но трайно пребивавала в Нидерландия. През 2012 г. помолила племенника си В. В. да намери фирма, която да осъществява охрана на имота чрез СОТ. Младежът посетил офиса на „Шанс 166“ ООД, където се запознал с работещия там В. А. Служителят поставил охранителна техника в жилището, за което съставил протокол и договор. До м. декември 2018 г. свидетелят плащал на подсъдимия за услугата месечна такса в размер на 20 евро, на обща стойност 3008 лв., които били изпращани от собственичката на апартамента. Когато се завърнала в България, жената отишла в офиса на фирмата, за да плати поредната такса и тогава станало ясно, че договор няма, жилището ѝ не фигурирало като охраняем от дружеството обект, а от 2017 г. подсъдимият вече не работел във фирмата.

Първоинстанционният съд е счел, че няма извършено престъпление от В. А. и го е признал за невинен по повдигнатото му обвинение в измама. След протест от прокуратурата Окръжен съд – Русе е отменил тази присъда и е осъдил подсъдимия на лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца с 3-годишен изпитателен срок.

Според Върховния касационен съд правилно Окръжен съд – Русе е установил, че в жилището на пострадалата е бил монтиран СОТ от В. А., но действителна охрана на обекта чрез СОТ не е осъществявана, тъй като радиопредавателят на системата не е бил свързан с оперативния център за наблюдение. Чрез задълбочен, критичен и прецизен анализ на доказателствата въззивната инстанция е достигнала до верни изводи относно периода на извършване на деянието и неговото авторство. Взети са били предвид и са анализирани подробно от Окръжен съд – Русе всички смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност, грижите за две малки деца, липсата на негативни данни за личността му.

С това присъдата на Окръжен съд – Русе, с която В. А. е осъден на година и 6 месеца лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок, вече е окончателна.