Спасителните екипи използваха надуваеми възглавници и обединени усилия, за да освободят 61-годишния Кел Морис в Аляска

Кел Морис и съпругата му тръгнали на поход през почивните дни около Деня на паметта, за да избегнат туристическите тълпи в района на ледника Годуин, южно от Анкоридж, Аляска. Техният спокоен излет обаче се превърнал в кошмар, когато Морис паднал по 6-метров склон и бил затиснат от огромен 300-килограмов камък, попадайки с лице надолу в леден поток.

Съпругата му Джо Руп, пенсионирана полицайка от щата Аляска, действала светкавично. След като безуспешно се опитала сама да премести скалата, тя изминала около 300 метра, за да намери сигнал и се обадила на спешния номер 911. Благодарение на полицейския си опит, Руп предоставила точни GPS координати, които помогнали на спасителите да ги локализират.

"Пациентът беше открит да лежи в потока по корем със скала от приблизително 300 кг върху него, докато съпругата му държеше главата му над водата," съобщили от пожарната служба в Сюард. Морис вече бил хипотермичен и периодично губел съзнание.

Критичен момент в спасителната операция дошъл, когато местна туристическа компания за кучешки впрягове предложила своя хеликоптер за превозване на спасителите до труднодостъпното място. Хеликоптерът не можел да кацне върху скалистото корито на потока, затова пожарникарите трябвало да скочат от него.

Спасителният екип използвал надуваеми въздушни възглавници, които обикновено се прилагат при автомобилни катастрофи, за да повдигнат леко камъка. След това седем души обединили усилията си с "брутална сила", за да отместят скалата достатъчно, че да измъкнат Морис.

След извличането му, екипът затоплил пострадалия, което довело до подобряване на жизнените му показатели. Хеликоптер на Националната гвардия на Аляска транспортирал Морис до болница, където останал под наблюдение две нощи, преди да бъде изписан.

"Очаквах да извличаме тяло, а не той да си тръгне без нито една драскотина", споделил Клинтън Крайтс, началник на пожарната служба в Сюард.

По-късно Морис разказал за преживяването си: "Когато се случи, се съмнявах, че ще има добър край. Бях много късметлия. Бог ме пазеше." Въпреки ужасяващото преживяване, Морис и Руп вече планират следващите си походи, макар че обещават да се придържат към утъпканите пътеки.

Този инцидент напомня за непредвидимостта на дивата природа и важността на подготовката и комуникационните средства при навлизане в отдалечени райони. Ефективната екипна работа между различните спасителни служби, както и бързата реакция на хеликоптерните екипи, бяха ключови за успешното спасяване на живота на Морис.